Вратата към душата му беше заключена, но клизмата знаеше къде е ключалката.

Вратата се отвори, в стаята нахлу цялата мокра Линка и промълви на пребледнелия си мъж:

Време е да отворим дискотеките. Няма да пускаме музика—ще пускаме само хората: един танцува, друг го гледа, третият си чака реда… и ако някой се умори, сменяме го с нов „настръхнал“ от опашката.

Връща се вкъщи мъж, пиян до уши, и от вратата вика на жена си:

Жената му носи леген. Той обаче се насяда, поклаща се, трепери, диша тежко… и нищо.
Жената стои, чака, чака и най-накрая пита:

Той гледа легенa, замисля се и отсича:

Връща се един от задгранична командировка и се качва на такси от летището към центъра. По едно време поглежда през прозореца и вижда как жена му влиза в един хотел с някакъв тип. Хваща се за нервите, обръща се към таксиджията и казва:

След около половин час таксиджията излиза от хотела с една жена, която се дърпа и крещи, а той я води напред като на екскурзия.
Клиентът пребледнява и вика:

Таксиджията го поглежда спокойно и отговаря:

Клиентът се обръща към жената, готов да се моли и да обяснява, а таксиджията вече маха към хотела и казва:

Връща се мъж от работа. Жена му го поглежда и заплашително казва:

Кетчуп?!?

Все пак датската школа по рисуване бие холандската…
Искат 100 кила злато за няколко миниатюрни картички. Холандците се смеят и казват: „Е, то и на царевицата не ѝ даваме такава цена!“

Всеки има право да е грозен, ама ти не просто си грозен — ти си направо нова категория проблем!

Всеки мотор би ви служил до края на живота… ако го карате достатъчно бързо.

Всеки покойник на Еверест някога е бил адски мотивирана личност… просто не е знаел, че „върхът“ е последното изкачване, което правиш без кислород!

Всеки път като мина покрай жена ми и детето в коридора, аз си наливам по една глътка ракия — “за всеки случай”. Само дето после все аз се оказвам най-спешният случай.

Всеки път когато бившата чуе нашата песен, й става тъжно… и ми звъни да ми каже: „Само да знаеш — аз никога няма да си простя, че съм губила време с идиот, като теб…“
После добавя: „И все пак… да, пак ми харесва песента.“

Всички абитуриенти брояха от едно до дванайсет, само малкия Саид броеше наопаки — и накрая се оказа, че училищната звънеца го праща в клас… преди час!

Всички болести са от нерви — просто си ги „навиваме“. Само херпесът е от принципи: не мога да си го изкарам на спокойствие и за това все се връща.

Всички са богати, ама не го разбират! Като видят само каква е цената на кръвната картина — и хайде, край на скромността!

Всички сме произлезли от праха и на прах ще станем… В този смисъл — не обичам да чистя. Особено не от онзи прах дето си мисли, че е „от всички“… Може пък да е нечий, който си познавам.

Всички ще горим в Ада — и без това сме си го заслужили…
ама дебелите ще са на барбекю, нали: първо ги запържват, после ги „поднасят“!

Всички, които не доживеят до пенсия, няма да бъдат погребани — ще ги сипят в пясъчни часовници. Само че вместо песъчинки: от тях ще тече работа.

Всички, които решат да отложат сватбата в тези тежки дни: помислете! Животът ви дава втора възможност… да изберете дата, на която да има по-малко нерви и повече мезе.

Всичко завършва добре! Ако обаче нещо изглежда, че е завършило зле — спокойно, просто още не е стигнало до “край”!