Това е безобразие! - оплаква се гост на хотела на администратора.
През нощта преброих около двайсет хлебарки и още толкова комари!
О, господине, това е прекрасно! Само кажете — искате ли да ни гостувате и догодина, за да са още по-строго по график?
Това, наистина ли е смарт-телефон, специално за събиране на смехове?
Да, разбира се!
Хм, странно... защо са му направили формата като отварачка?
Абе, стига разпитва — пускай го, закачай го и чупи смеха!
Толкова много спестявам за лошо време, че вече започнах да му пускам съобщения: „Ела си, че да не ми излезеш от бюджета!“
Толкова си чаровна, че като те погледна, ми се струва, че се удавям в усмивката ти!
А ти знаеш ли, че аз се усмихвам съвсем естествено?
Разбира се.
Е, тогава защо си мислиш, че това е спасение… като се удавяш в излишни надежди?
Три крака и два уши — що е то?
Супер усмихнатото муле… дето все слуша къде са бисквитките!
Трябват ни уменията ти за професионален обирджия. Ето парите… Целта е хитра, бърза и „без шум“!
Яяяяя… ти прибирай банките! Много филми гледаш! Аз, тази прахосмукачка от хола няма да я „ловя“ — ще я оставя сама да си намери батериите!
У нас в Африка слабите и хленчещи деца ги даваме на хиените!
Искаш да кажеш, че си силен и безстрашен?
Не — аз само се опитах да се храня, а хиената ме изплю!
Уау, какво си драскал по тротоара?
Цветенце!
А това пък?
Котарак!
Хайде, сержант, като донарисуваш стрелката… отиди и огради и тъпото.
Уважаеми пътници, говори капитанът на самолета. Вече може да свалите предпазните колани. Няма смисъл да се мъчите… така или иначе ще се извиняваме на седалките!
Усмивката ти е заразителна! — каза той.
Тя се изчерви и се засмя още веднъж.
Не, сериозно, сложи си “маската”, бе! — каза той. — Не може така безразсъдно да разпространяваш добро настроение… че да не стане зараза и да рухне настроението на целия квартал.
Хей, защо си пиеш водата от канавката? Там се изливат отпадъците на три махали!
Какво?
Казвам ти, че с две ръце ще я държиш по-стабилно — поне да не се разлее.
Честит празник! — казал надзирателят на затворниците.
Всички извикали:
И на вас!
Надзирателят се усмихнал:
Само че утре пак ще е работа… днес ви пускам да празнувате в килиите.
Честито бебе! Как го кръстихте?
Грохот.
???
Нали… откакто се роди, вдига шум, та чак стените треперят!
Чичо Снайперист, утре ставам на десет!
Снайперистът погалил детето по главата и му казал:
Нямаааа, моето дете, нямааа!
Чичо, как мога най-бързо да стигна до болницата?
Много е лесно. Наричай ме още един път „Чичо“…
Чу ли за новите „умни“ консерви?
Не, какви са?
Отваряш кутийката и вътре… има само „Сигнализирай ме, че си гладен“.
Чу ли, бре? Стоян заколи вълка!
Ай стига, бе! И сега какво?
Ми, сега е овчар… ама без вълк, де — вдовец на природата!