3 часа сутринта. В спешно отделение докарват двама. Единият е с крак заседнал до коляното в дъното на кофа с кисели краставички. Другият го държи с ръце и вика като обезумял. Лекарят ги гледал, гледал, гледал… и отсича:

40 градуса жега. Две баби седят на една пейка. Едната вдига нос и казва на другата:

40 джентълменски обиди
1. Всяка прилика между вас и разумa е чиста случайност!
2. Винаги ли сте така… затруднително прозрачен, или днес е специален празник?
3. Как ви се струва светът, гледан отдолу—все пак не сте от горните етажи.
4. Толкова ми се иска да ви опиша точно, но ще ви щадя: има граници и за въображението.
5. Все пак при вас има по едно нещо, което не е чак толкова страшно… и то е, че не сте способен да разберете колко.
6. Умът не е всичко. А при вас е направо отсъствие на пакета.
7. Внимателно с главата си—не позволявайте там да се случва мислене без разрешение.
8. Харесвате ми гледката… но само защото тя бързо става фон.
9. Вашите родители никога ли не са ви предупреждавали да не се носите по улицата с такова лице?
10. Ако изглеждах като вас, щях да подам заявление за отписване на собствения си адрес.
11. Не се притеснявайте—други хора също са чудесно неспособни, просто не се излагат толкова често.
12. Спокойно, не се взимайте насериозно. Просто не работете на принцип „разпространявам недоразумения“.
13. Продължавайте да говорите—някой ден ще случайно кажете нещо смислено… или ще се уморите.
14. Обичате ли природата? Тя вече ви е дала достатъчно доказателства, че не иска да ви приема.
15. Хора като вас не падат от дърветата—вие се люлеете, защото никой не ви е научил как се стои мирно.
16. Вашата „логика“ работи на режим механика: върти, изстисква и пак няма резултат.
17. Разумът ви е като сейф без ключалка—затваря се, но само за да не стигне до нищо.
18. Вие сте част от природата… само че явно не от най-успешния екземпляр.
19. Мислите? Това е нова функция за вас—да не би да е била обновена случайно?
20. Един ден ще се свечери така, че и вие да изглеждате по-добре. Дъждът ще свърши работата вместо вас.
21. Вие сте жив пример как човек може да съществува и без мозък—и дори да се чувства горд.
22. Толкова сте безличен, че когато завали, първо никой не разбира—чак после се сетите, че има дъжд.
23. Как стигнахте до тук? Помислих си, че вечер вече затварят зоопарка.
24. Какво търсите тук? Някой забравил ли е клетката отворена?
25. Не се мъчете да търсите нещо в главата си—там е пощенска кутия за заблуди, не склад за идеи.
26. Уверен съм, че не бихте искали да се чувствате така, както изглеждате.
27. Здравейте! Аз съм човек. А вие… май сте концепция за „какво да не се прави“.
28. Не мога да говоря с вас сега—нямам достатъчно време до следващото десетилетие да ви достигна.
29. Не искам да ви давам другата буза—вече сте ползвали тази и пак не си научихте урока.
30. Не знам кой сте, но с радост бих подписал, че не сте съществували.
31. Не разбирам как точно сте толкова глупав… но се убеждавам, че работи удивително добре.
32. Не знам името ви и не ми помагайте да го запомня—страх ме е да не стане навик.
33. Възможно е да сте се родил глупав… но това „как се развива“ изглежда като постоянен абонамент.
34. Зная, че не сте толкова тъп, колкото изглеждате. Това просто е невъзможно—би било прекалено обидно и за вас, и за статистиката.
35. Питате ме как съм? Не толкова добре, колкото заслужавам. Не толкова зле, колкото вие искате.
36. Вашата реч е като Wi‑Fi в мазе—постоянно изчезва и пак няма сигнал за смисъл.
37. Толкова сте внимателен към детайлите, че дори не забелязвате, че липсва целият детайл.
38. Вие не грешите—просто сте последователно в грешната настройка.
39. Опитвате се да звучите интелигентно… но езикът ви подхлъзва думите още в първата стъпка.
40. Ако нещата при вас бяха по-лоши, щяха да бъдат невероятни. А те са просто… вас.

45-годишен търси съпруга… да не се губи из моловете, а да не й пука от “инфлуенсър” лайфстайла и всичките модерни джаджи. Да не се впечатлява от марки, дето пише “Premium” със златни букви, а да си обича дома и печката. Да обожава чужди деца… и да не й прави проблем да го носи на мускул, а не на смс—и мусаката да е задължително с “повече кайма от разумните граници”.
В замяна предлагам: аз да съм мъжът, който като се прибере—или пие, или “само още една”. Стабилност, ама тип “стабилна като разписка”—със слаб удар, по-слаб от месечния ми кеф. Пишете ми само сериозни дами със сериозни намерения за семейство, което предварително е осъдено да се провали… че нямам нерви да търпя разни “добре, ама после” и “ама то беше друго време”, докато сте ги правили, когато сте били млади и тъпи.

4:30 сутринта:

5 от 6 човека твърдят, че руската рулетка е напълно безопасна — другите 6 просто не се чуват, за да опровергаят твърдението.

5 см. — Майтапиш ли се?
8 см. — Никога не съм бил толкова разочарован.
12 см. — Че то това е за детска игра!
18 см. — Има и по-големи…
23 см. — Е, това вече става.
28 см. — Перфектно.
33 см. — Малко прекалено, не мислиш ли?
38 см. — Започва да ми идва тежко…
45 см. — Всичко в нас е напълнено…
А кой е вашият любим диаметър пица?

5-те важни правила:
1. Много е важно да имаш жена, която да си върши работата вкъщи — чисти, готви и понякога да е свободна, за да не ти се качва на главата.
2. Много е важно да имаш жена, която умее да те разсмива и да не започва сериозни разговори, когато ти просто си уморен.
3. Много е важно да имаш жена, на която да можеш да вярваш — без лъжи, без номера и без “само приятел”.
4. Много е важно да имаш жена, която е страстна в леглото и понякога да ти напомня, че си жив.
5. Ама най-важното е тези четири жени да са от различни градове… че да нямат време да се засекат и да ти правят “семеен отчет”.

80-годишен старец отива на лекар и се оплаква:

92-ра година… Гърмя комшийската печка, звънна ми телефона — „Бяга ли водата, бе?!“ Тичам към коридора, откачам спуканата тръба с един ключ, навеждам се да я оправя… и в същия момент котаракът реши, че съм му подложил бастун — скочи ми право в лицето.
Стреснах се, подскочих назад, и се удрях с челото в ъгъла на масата. Визуално приличах на картина от детска градина, кръв капе, аз се олюлявам…
Прибират ме двама „приятели“ с линейка, ама да ме закарат към Пирогов. Докато ме мъкнат по стълбите, аз им обяснявам: „Не е от инцидента, хора… котката на гаджето ме нападна!“
Те двамата се смяха през цялото време и така ме изпуснаха от носилката… точно на стъпалото. Резултат: гипс на ръката — най-вече за да не си разчесвам егото.
На другия ден се прибрах пребледнял, бинтован, със „сувенир“ от стълбището… Та който няма късмет — сляпа неделя му викат.

BMW новата седмица спира до човек с инвалидна количка. Прозорецът се отваря и мустакат дебеланко пита инвалида:

BP (Бритиш Петролиум) реши да превърне Мексиканския залив в Черно море.
Купили си черно багрило, сложили го в тръбите и… неусетно вече им идва в повече: оказа се, че „Черно море“ им било най-вече заради имената — защото всичко там започна да става „черно“ от проблемите.

G класата е като G-точката — като я намериш, започваш да се филмираш, да се хвалиш и накрая само ти си виновен, че другите вече не могат да те гледат.

А в Чернобил сега пак е пролет… тревата синее, птичките лаят…
ама аз не се притеснявам — нали пролетта е най-радиоактивният сезон, всичко се „обновява“ само с клик на копчето!

А сега да ви видя — кой ще си прави селфита, като затворят заведенията и сервитьорът каже: „Няма проблем, елате при нас… в кухнята да се снимате!“

А триглавата ламя Спаска разбрала, че в съседното село се появила двуглава змия и възкликнала:

АКО:

ТО СЕ ИМА САМО ЕДИН ПРОБЛЕМ:
СИГУРНО НЯМАМЕ ВРЕМЕ ЗА ДОБРИТЕ НЕЩА — А ТРЯБВА ДА КАЖЕМ “НЕ” НА… ХУБАВАТА ИНЕРЦИЯ!

Абе, Генади не искаше да почва с глупостите… Само че клюкарките от входа го „кръстиха“ още трета година наред—всеки ден му викат: „Гена, бе, наред ли си с лошите решения?!“—и той, човечеца, не искаше да ги разочарова… та започна да доказва обратното.

Аврам отвори работилница, в която се продаваха само кирки, лекарства и гробни парчета. След седмица го среща комшията и вика:

Аврам помолил Сара да му се отдаде.

Настъпила нощта. Аврам се залепил като лепенка. След първия път станал, отишъл до кухнята. Върнал се. Втори път. Пак към кухнята. Трети… и пак. Четвърти… пети… шести… до към дванайсти.
Започнало да се разсъмва. И тогава Сара се обърнала към партньора си и на утринната светлина видяла в леглото Ицхак.