Ох, този човек изобщо не ми пише… нито ми звъни, нито ми излиза в чата.
Е, нормално… нали си замина през април.
Ти, спокойно, продължавай да го защитаваш.
Още ли не говориш с жена си?
Да.
И къде е тя?
В мазето.
Ммм… не я чувам.
Поразрови малко де… там е тиха, ама не е сама.
Палците се броят напролет!
Ама защо?
Защото есента всички са заети да броят винтовете… и после се чудят къде са си пръстите.
Петре, мислиш ли, че на небето ще има фитнес?
Не знам, Мишо… но там всичко е съвършено, как няма да има?
Хайде да се уговорим: който умре първи, ще разкаже на другия.
Съгласен.
След няколко години Петър умира и на другия ден Мишо чува отвъдното му гласа:
Мишооо… Мишо… Петър съм!
Бах мааму, Петре! Какво искаш?
Имам две новини… едната лоша, другата добра.
Кажи първо добрата.
Тук има зала с 50 уреда… и всички са безплатни.
Леле майко… а лошата?
Утре в 10:00 пак започва тренировка. Само че… нямаш тренер. Пак ти си.
Пешо изпуснал дух.
От коронавирус ли?
Не, от обикновен грип.
Е, щом е „обикновен“, значи няма страшно… още веднъж!
Пешо, кога е умрял Наполеон?
Ох, госпожо, па аз не знам дори дали някога е бил болен!
Пешо, не можеш да си представиш колко е трудно човек да си загуби телефона!
Какво говориш, направо е невъзможно!
Плачеш ли?
Не бе… само през нощта режа чесън направо до възглавницата… та накрая и очите ми почват да сърбат.
По какво се различава мъжът от часовника?
Часовникът поне два пъти на ден показва едно и също време, а мъжът — два пъти на ден си намира различна причина защо пак е късно.
По какво си пада най-много една стара баба?
По съседите… все на стъпалата ги среща!
По какво ще познаеш глух сред нарцисисти?
По това, че поне няма да му правят комплименти… всеки път когато го аплодират, той пак си мисли, че му се смеят.
Подсъдима, живяхте с мъжа си цели 50 години, а сега го… премахнахте! Какво стана? Защо го сторихте?
Ами, господин съдия… как да ви кажа… все казвах: „Тази седмица ще поговорим, ще му сложа ред в живота…“ и все отлагах… отлагах…
И чак докато накрая „седмицата“ свърши, нали?
Ваша чест… не само седмицата.
Подсъдими, вярно ли е, че в деня на деянието твърдо заявихте, че искате да ви “намерят работа” точно на всички ваши роднини — майка, баща, баба, дядо, лелите от майчина и бащина страна, после рода на жена ви, жената отпред, отзад и “в устата”, та даже и още трийсет и трима човека по документи от фамилията?
Не е вярно, господин съдия! Аз работех най-спокойно в работилницата, когато шефът ми изсипа половината тон желязо на гърба — при това, докато беше още горещо, нажежено до 1200 градуса!
Само се обърнах към него и му казах:
Не виждаш ли, че ми създаваш едно малко неудобство? Възможно е и да ми стане… неудобно чак много да ме болии!!!
Познай в коя ръка?
В тази.
Мамка му! Как позна?
Едноръкият Боби не беше много добър в избора на изненади.
Помощ! Има ли свестен човек в някое купе? — чува се отчаян вик в пътнически влак.
Аз съм счетоводител. Какъв е проблемът? — притичва втурнат господин с калкулатор.
Кажете ми, господине, как се казва болестта на гърлото, която започва с „а“ и има шест букви?
Прасешката яхта по-бърза ли е от моторницата?
Да, ако на борда има бърза помощ и всички се бутат да слезнат първи.
През кой ден мъжете мълчат най-дълго?
В неделя.
Защо?
Защото през седмицата пак се обясняват, а в неделя чакат да мине „въпросът“ понеделник.