Слушай, Пешо, в учебника на мъдрите баби пише, че когато съпругът тръгне на командировка, жената трябва да му сложи в джоба „малко късмет“ — за всеки случай. Ти слагаш ли?
Разбира се! Само че вместо късмет — слагам магданоз. Та нали като се върне, поне да има с какво да си направи салатата!
Слушалката ти се изключи в коридора.
Нямам слушалки.
Е, имаш кабел.
Спокойно, всички проблеми рано или късно свършват!
Вие сте голям оптимист.
Не, просто съм работник в крематориум… и знам кога какво “приключва”.
Струва ми се, че смъркаш на спирачки.
Аха… опитвам се да се върна в онези години, когато всяко „закъснях“ значеше „вече закъснях“!
Съгласен ли си, че разводът е вечно решение на временни проблеми?
Не. Аз съм йогин. Мисля, че разводът е временна пауза за вечното щастие.
Тате, вчера се научих да плувам без да махам с ръце!
Браво! А днес?
Днес пак, само че без да дишам…
Тате, защо спря да лае кучето на комшиите?
Не питай, а си яж кюфтенцето!
Тате, искам да стана археолог!
Само през трупа ми!
Тате, искам да уча телепатия!
Какво!? Я си правя в другата стая.
Няма нужда — тате, ще ти казвам какво мислиш.
Абе ти луда ли си?
Не — само ще го кажа.
Е, ти си готов телепат… ама къде ти е дипломата?
Тате, тате! Дядо ми каза, че ще ми даде нов телефон, ако му оближа обувките…
Какви телефони?! Ти луд ли си бе, момче?!
Ми, ей тия… с надраскан екран!
Тате, тате! Котлетчето от чичо си още ли е живо?
Да, сине… ако беше от по-миналогодишните, щеше да тича и „мяу“ да се спаси от тенджерата. А това старото… то само се е предало пред тигана.
Тате, ти каза, че ще ми купиш сладолед!
За първи път го чувам.
Но тате, ти ми го обеща!
За втори път го чувам.
Тате, тия надениците от свине ли ги правят?
Да, тате.
А другите — от пилета — от яйца ли ги правят?
Не, тате… слагат и малко месо.
Татко, защо в хола ти има портрет на Вълко Червенков?
Ами… за всеки случай, ако се наложи да дойде.
Ахааа! Сега вече ми стана ясно защо до леглото на мама има картичка с Джордж Клуни, а в стаята на баба — с архангел Михаил. Явно в този дом сме в постоянна готовност за гости!
Таткооо, в час ми викат, че съм без уши!
Ми сложи им уши!
Таткооо!
Шегувам се бе! Донеси пет!
Твърдите, че сте замеряли съседката с домати.
Да, г-жо съдия.
А защо тя е в безсъзнание?
Ами… вие май не знаете, че доматите бяха „пикантни“ — всички бяха отворени!
Телешкото прясно ли е?
Да, вчера още си мислеше, че е мляко…
Ти коя си, бе?!
Аз съм Добрата фея!
А защо си с лопата?
Нещо днес… само натрупвам благини.
Ти откъде познаваш брат ми?
Никак. Изобщо не го познавам.
Странно… защото разказваш абсолютно същите вицове като него.