Елза… ама от „Замръзналото кралство“! Само че при теб не вали сняг — а лед по телефона, когато някой ти звънне.
Първо пътищата бяха целите в сняг и кал… после ги постегна вятър и станаха на ледени пързалки. Какво още може да стане?
Остава да ги вдигнат… и да станат канали.
Рангеле, аз кривоглед ли съм?
Не, бе! Просто другото ти око е толкова любопитно, че постоянно гледа да разбере кой му е от другата страна!
Ребека, защо си в траур?
Моше пак е “починал”!
Как така е умрял? Вчера минах отдолу и го видях на балкона!
Ами нали се сещаш… изнасяме го от време на време, да не му свърши срокът по термите и да не му спрат пенсията!
Свободен ли си в петък?
Да…
Това е така, защото си много скучен!
Сине, купих ти чисто новия „Call of Duty“ в 4D.
Тате, ама това е билет до Париж…
Значи на теб ти се купуват игри или приключения, дрисльо?
Сине, от векове обици носят само моряците и „дисциплинираните“ пияници. Сега ще погледна през прозореца и Господ да ти е на помощ, ако не ми мярна кораба… или поне някой да го краде!
Сине, според теб тия уроци по плуване ли са ти най-важни?
Не!!!
Ами тогава защо си в банята с тази дъска?
Тате, остави ме — приятелката ми тъкмо ми се обажда…
Скъпа, добре ли е това… за какво ти са балони?
За празник, разбира се.
Празник ли… Те ще се спукат.
А за какво си ми ти?
За радост.
Ти ще си тръгнеш… преди да се спукат.
Скъпа, как си? Нали не те мъчи главата?
Не, мили, защо да ме мъчи?
Ами не знам… реших, че е изтощително цял ден да ти казвам „слънчице“, „любов“ и „сърце“… и все да ми отговаряш: „После, сега не.“
Скъпа, лекарят каза, че ми остават още 6 часа живот… да го направим за последно, а?!
Ох, аз пък съм съсипана и си лягам! Ти си лесен — утре пак няма да ставаш!
Скъпа, нали знаеш, че съм за ракийка в петък и салата в неделя!
Няма смисъл да пазаруваш! Вече разбих и “мутрата” на салатата — само айсберг остана!
Скъпа, поканени сме на коледното тържество на веганите!
Чудесно! Само да намеря нещо, с което да се „съблека“ от навика да ям месо… и да го направя пред всички!
Скъпа, току-що ми се обади личният лекар и каза, че имам 7–8 часа живот. Искаш ли да отидем в някой скъп ресторант, да хапнем хубаво, и после да си вземем стая в хотел, че да се посъберем за последно?
Да бе… Много ти е лесно на теб, нали ти утре няма да има сметка за плащане и работа в понеделник.
Скъпи, готова ли съм? Добре ли изглеждам?
Абе… май си още в процес. Само че по-скоро на „преди“… отколкото на „готово“.
Скъпи, искам да ти дам сърцето си…
По-добре ми върни нервите, бе!
Скъпи, кажи ми нещо романтично.
Обичам те… и то не просто така — направо от уста до уста, с вкус на мента.
Скъпи, как да се снимам, че да не изглеждам дебела?
Как „как“? На рентген!
Скъпи, май пак едни свидетели на Йехова те търсят!
Кажи им веднага да си тръгнат! Че ако станат и свидетели по бързата процедура… ще останат да свидетелстват и на бой!
Скъпи… закъснях малко.
Няма начин! Аз може да съм прост, но знам, че в супата плуват само риби… не бебета!