Като видях снимката ти във Фейсбук, викам си: „Е, чак толкова…“
Ама като се засекохме лице в лице, разбрах, че не си „непривлекателен“ — просто камерата ти работи само на автопилот!
Като си пия кафе, ме наболява окото…
Еее, ти бъркаш ли, без да махаш лъжичката?!
Келнер, какво е това, чай или кафе?
На вкус, на какво прилича?
На хвойни мазни води…
Тогава значи е лимонада!
Кога българин става отявлен спортист?
Когато при всеки изборен ден „се натисне“ да брои бюлетините и стигне поне до 10–15 хиляди, без да му падне гласът.
Кога се сменя антифризът?
Зависи. Ако става дума за кола — на всеки 50 000 километра или щом започне да мирише на приключение.
А ако е в къща?
Тогава — когато котката реши, че вече й е студено.
Коя е най-честната любов?
Онази, която свършва, щом свърши сапунът.
Красива ли съм?
Как да ти кажа… ако отидеш в гората, мечките ще си запалят огън, само да не се приближат до теб!
Къде беше, бе, пияница? Мислех да те обявя за издирване!
Жена, няма да повярваш! Шефът кихна и две седмици бяхме „под дистанция“ в командировка на неговата фирма.
Къде може да намерите човек без сянка?
Там, където сте го видели последно.
Къде си тръгнал?
Да пия ракия.
Абе, дявол да го вземе… защо ме подмамваш, човек?
Къде трябва да си сложи радарния уред катаджията?
В гърба!!!
Леле… Марче, какво е станало с прекрасната ти фигура?
Как какво — две деца, мъж…!
А ти изяде ли ги, бе?
Лельо, защо все говориш толкова високо?
За да ме чуват, като съм на фолк режима.
Ама лельо, защо не гледаш в очите, а все нагоре?
Защото така по-лесно се вижда новата ми престилка.
Лельо, ама ти си направо страшна!
Страшна? Аз съм муцка! Да беше видяла кметицата—тогава щеше да разбереш що е „страшна работа“!
Лельо, страх ме е от тъмното… а и в тая гора е страшно.
Кой те кара да питаш мен? Щом ще е страшно, значи ще се връщаме… заедно.
Любими, обещай ми, че ако умра, няма да се влюбиш в друга и няма да ми изневериш!
Обещавам! Но ако не умра, тогава не важи… да не се объркаш.
Любовта минава през чинията! — похвалил се куршум с повреден връх, докато се стрелкал право към салатата.
Мамо — пита синът своята възрастна майка — като ме няма, да ме погребеш ли, или да ме кремираш?
Нямам предпочитания — отвръща тя. — Само като стане, да не забравиш да ми кажеш дали са останали кости… или си се оправил със спонтанната „пепел от любов“.
Мамо, ангелите ядат ли?
Ядат, детето ми.
Снощи чух татко да казва на готвачката „сладко ангелче мое“. Тя кога ще яде?
От утре, миличко…
Мамо, мамо, съседът пак ще изскочи от балкона!
Кажи му, че пак не разбрал! Пуснах му въжето за скачане, не заповед за полет…
Мила, гърдите ми се подуват… май съм бременна!
Ами да, и аз вече знам…
Кой е бащата?!
От пекарната… онова „еклерче“ не беше за един път!