Мила, лекарят каза, че ми остават шест часа живот… да го направим за последен път, а?
Не мога. Уморена съм и си лягам! Ти си “лесен” — утре няма да ставаш!
Мило, дръж ключа!
Какво мълчиш, да не го загуби?
Мило, не мислиш ли, че детето ни прекарва прекалено много време на таблета?!
Какво пък… таблета ни го дадоха, таблета си го взе…
Миме, какво ново?
Моят най-после спря да ме лъже.
Така ли?! И от кога, бе?
От утре — ще му минат 40 дни от онзи преговорен „много кратък” период.
Миме, какво ядеш, тате?
Салата.
Откъде я взе?
От хладилника. Само си изплува.
Не яж във ваната, тате! Ще се подхлъзнеш, ще паднеш и после ще трябва да тичам да те спася — и още да те бия!
Миме, ма, от тая гореща супа болят ли ти зъбите?
Не знам, Дончо, те ми са на „тишината“.
Мислех, че ще ми подарите торта, от която ще се появи любовта ми.
Не, ние ще ти подарим любов, от която ще излезе торта.
Мислите ли, че имам шанс да стана модел?
Да… с филтъра.
Мисля, че трябва да се разделим.
Какъв е проблемът? Нещо не ти ли харесва?
Точно това е проблемът, Васко — не е, че не ми харесва… просто ме гримираш всеки път, сякаш утре ще ти вземат телефона на проверка.
Миче, ти девствена ли си?
От една страна… да.
От друга?
От друга страна — и бананът е. Но никой не го пита така.
Млади човече, защо пиете това? Не знаете ли, че всяка глътка е направо — гвоздей в ковчега?
А, ти самият, дядо… щом е така… защо пиеш?
Еее, та моят ковчег — с канджите да го заковават ли искаш, бе?
Мразя, когато се събуждам до някого в леглото, а не мога да си спомня името му, как се запознахме и защо ми е в леглото…
Черната вдовица.
Нали не Ви стряска тонът ми?
Какво говорите! В сравнение с физиономията Ви… тонът ми е направо шампанско.
Намирам та малко дебела…
А да го понапълнят малко, да?
Не е вярно, че шотландците сме студени хора — казва един стар шотландец.
Щом сме студени, къде тогава е проблемът? Снощи играхме покер с приятели. Един от тях изведнъж получи сърдечен удар, падна… и умря.
А знаете ли как реагирахме ние? Толкова ни замрази шокът, че веднага прекратихме играта… и продължихме партията на следващата маса — в същата зала, само че по-далеч от радиатора.
Не знам какво да правя — съседът ми се побърка… мисли си, че е министър.
Заведи го на доктор?
Разбира се… Само че ми се иска да е още известно време министър… че да ме пускат първа на всички гишета.
Не можах да дойда на работа, шефе. Болна бях!
Аха… А тенът, който си хванала?
Вдигнах градусите по термометъра… и явно слънцето ми вдигна диоптрите!
Някога ли си казвал на гаджето какво мислиш за нея?
Веднъж… да ти покажа ли как изглеждам, когато мисля с уста, а не с ума?
О, колко прекрасна ваза имате!
Внимавайте! Това е пепелта на съпруга ми!
О, извинете… не знаех…
Няма проблем! Него все го мързи да стане и да си донесе пепелника… та все на ваза се пада!
Огледалце, огледалце, кажи коя е най-красивата жена на света?
Ех, много си запозната с простите неща… Нали знаеш, че огледалцата гледат, а не преценяват — но да, мис „Свет“ е там, дето винаги ѝ е мястото: на корицата.