Търговец влиза в ресторант, вика келнерката и поръчва:

Келнерката:

Търговецът:

Търся СЕРВИТЬОР
Предимство: да е бивш заврян зет — да знае къде е чашата, преди още някой да е казал „Наздраве“!

Тъща и зет обядват.
По едно време тъщата се задавя с кост и изхриптява на зета:

Зетът я потупва по гърба и казва:

Тъща ми я задържаха за 24 часа по подозрение, че е отровила собствената си котка. След разпита се оказало, че не е тя — котката… просто решила да се самоизтреби.

Тъща пържи кюфтета в кухнята. Появява се котката и започва да се гушка в краката ѝ.

Котката мяу — мяу…

След малко влиза зетят.

Котката пак се промъква при зетя и пак: мяу — мяу…

Котката го излапала, подскочила, паднала по гръб и избелила очи.

Котката се изправила, погледнала го и тихо си казала наум:

Тъщата пържи кюфтета. Котето се появява, гледа я, моли се и мяука:

Тъщата го ритва през вратата. Котето се прибира и пак след малко се връща:

Тъщата: ритник втори. Още малко и котето пак се появява, все така упорито:

Тъщата го проклина и пак го рита. И така се върти историята, докато зетят не влиза в кухнята. Тъщата веднага се усмихва, погалва престилката си и:

Зетят сяда, тя почва да му раздава, кюфтето още не е сложено на чинията, и котето пак започва — този път по-настойчиво:

Зетят му подава едно кюфте. Котето го грабва, обръща се като по команда и се строполява по гръб, все едно тъщата току-що го е проклела.
Зетят става, бесен, и вади импулса си като пожарна: шамар на тъщата — та тя направо се приземи в ъгъла. Котето се изправя, изглади мустаци и с достойнство обявява:

Тъщата:

Тютюн и салата лежат в една килия.

Тя беше много добре опакована.
Само лявата й ръка се подаваше от куфара—като че ли искаше да си каже: „Ей, хора, аз още не съм приключила!“

Тя беше толкова грозна, че като я видя Дяволът, пребледня и каза: „Не, мерси… дори и за ада ти няма място — отиваш в категорията „за добро“.“

Тя влезе в дискотеката с уникална рокля от Georgio Armani, обувки от Dolce&Gabanna, перфектен грим от Koko Chanel и… синина под окото от Киро. Явно не е “видяла” мача — той си е видял нея.

Тя е толкова дебела, че когато застане на кантара, кантарът първо пита дали да я претегли или да ѝ измери широчината.

Тя имаше ограничителна заповед, с която той не можеше да я доближава и на крачка, дори и с мисъл. Та той си купи бинокъл с увеличение… и гледа от разстояние — за да си спази закона и да си пийне спокойно ракията.

Тя ми вика:

Аз като и викам: „Няма начин!“ — и я… обърнах към огледалото.

Тя настояваше да сме само в „сериозна“ връзка. Аз се съгласих… И наистина — три години сериозно си търсех повод да се усмихна… и все не го намерих.

Тя не беше доволна, че си построили къща в гробището — „ама поне да е удобно“. И сега постоянно имат свежи цветя във вазата… и сладкиши за кафето. Някой явно е намерил най-добрия начин да не се налага да ходят на пазар.

Тя не беше много дебела. Просто в стомаха й не се въртяха пеперуди — там имаше цял цирк и един клоун прасе.

Тя толкова обичаше да чете в хола, че реши да не губи време — и докато обръща страниците, изпусна сериала и „се настани“ в салона на библиотеката.

Тя, горката, беше толкова грозна, че мъжът ѝ сутрин я водеше на работа… направо пред компанията, само и само да не ѝ казват “довиждане” и да си разменят целувка на вратата.

Тя:

Той: