Той ме убеди да му пийнем нещо „само за настроението“, а аз се притеснявам.
Още щом седнахме в заведението, той пусна едно „весело“ парче… и започна да ми обяснява как точно се е свършило в „Титаник“.

Той:

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Тя:

Току-що бях в супермаркета „Кауфланд“. Видях един човек, който беше заредил количката си догоре с тоалетна хартия, прах за пране, мляко и бисквити — все неща, които хората масово купуват! Понадух се, отидох при него и му вдигнах скандал. Викнах му: „Господине, вие сте абсолютен кретен и егоист! Как може да взимате всичко, все едно утре няма да има?!“
И му обясних, че всички имат нужда — особено майките, възрастните хора, хората с малки деца… И че трябва да се засрами!
А той ми отвърна спокойно:

Току-що омъжена, дъщерята звъни на майка си и пита как се готви прясно пиле. Майката, търпеливо и „професионално“:

След малко дъщерята звъни пак, със сълзи в гласa:

Толкова беше грозна, че…
На карнавала отиде да си купи маска, а ѝ продадоха само ремък — „да си я държиш, че да не падне страхът“.
Смъртта я видя и каза: „Аз ще съм на смяна утре.“
В зоопарка животните бяха гледали нейния плакат и решиха да не се хранят — само да я наблюдават.
На срещите ходеше с тенекиена бира и ухилване, което не се виждаше — да не плаши и капачките.
Бръснеше си лицето само от едната страна, за да мисли мъжът ѝ, че има шанс да е „симетрична“.
Като отиде на конкурс за грозотии, ѝ казаха: „Не ви приемаме… вие сте категория природно бедствие.“
Като се роди, докторът първо се обади на метеоролозите — да проверят дали има мъгла.
Детето проходи на година, защото никой не искаше да го пуска да ходи само — „да не си намери проблем“.
Като хвърлеше бумеранг, и той викаше „прощавай“ и се връщаше назад.
Като малка я храниха с прашка — не защото беше гладна, а защото се страхуваха да не се приближи твърде много.
Толкова е дебела, че ходи с GPS: единият навигатор и казва къде да отиде, а другият — къде да не я забелязват.
Баща ѝ я водел на работа, та да не целува „за довиждане“ — да не избяга и офисът от срам.
Връзваха й пържола на вратът, за да има нещо друго за гледане… освен нея.
Техните се местеха често, но тя пак ги намираше — явно адресът винаги излиза „на зла светлина“.

Толкова инфо за вируса имам в телефона, че вместо да вибрира — започва да киха… и ме праща да си сложа маска.

Толкова се напих снощи, че търсих телефона си цели двадесет минути, докато ми звънеше приятелят ми… от съседната маса.

Толкова си дебела, че като стъпиш на термометъра, вместо “°C” изписва “Сезон: лято”!

Толкова си изморен от всичко, че ти се иска вятърът да те отнесе нанякъде? Изчакай… първо дай да те “обдуха” кремацията.

Трансатлантически лайнер потънал. Спасили 80 мъже и 1 жена. След 40 дни жената казала:

След още 40 дни мъжете се събрали и рекли:

Тренинг по сдържане на гнева:

Три двойки обядват в ресторант.
Американецът към жена си:

Англичанинът:

Българинът:

Три дебели лелки се настаниха “в командировка” в родилния дом — хем да помагат, хем да не им се спи. На сутринта акушерката ги пита: “А къде са бебетата?” Те въздъхнали: “Ама то ние, госпожо, преспахме… и сме само ние!”

Три дни вече трия пода, защото котаракът пак си направи „белия фронт“ зад душа. Ама то тоалетната табла се оказа, че имала проблем — казанчето протича.
Сега ми е малко неудобно… ама и той за три дни поне можеше да ми каже, че „така работи системата“, а не да мие мама човекът!

Три дни и нощи принцът целува спящата красавица, а накрая се почесва по главата и си казва:

Три жени, обидени че на Осми март мъжете им все не намират време, решили да си направят празник сами. Търсили ресторант — няма места, та отишли до цветарския магазин и… директно на гробищата.
Пийнали, смели се, купонът им бил като за световно. Вдигнали наздравици, прибрали се чак след като слънцето огряло.
На другата сутрин мъжете им — приятели — се срещат и първият казва:

Вторият:

Третият се замисля и отсича:

Три най-популярни коли при катерачите?
1. Мерцедес.
2. BMW.
3. Ескалаторът.

Три признака, че остаряваш:
1. Когато те видят да ходиш с балони, не казват „весел ден“, а „кога е погребението?“.
2. Когато се облечеш в черно, не те наричат „елегантен“, а „много е тъжно…“.
3. Когато те чуят да въздишаш и да мърмориш, не мислят, че ти е тежко от живота, а че някой сигурно си е е заминал.