Тази година на морето забелязах, че плажът е пълен с „бременни“ мъже — не защото чакат бебе, а защото всички са в режим „само малко още“ и накрая излизат с корем, който вече и бански не може да прикрие.

Тази година правителството на Холандия реши да се бори по-ефективно с алкохолизма и отпусна за целта… 45 тона марихуана. Нали, както казват хората — щом не можеш да спреш пиенето, поне да се разведриш.

Тази година снега ни изненада в края на януари…
като сметката от токa: първо те стряска, после те пита дали си “сигурен, че си бил наясно”.

Тази сутрин в препълнената маршрутка пътниците единодушно решиха, че Кама Сутра вече не е достатъчна и измислиха нови седем пози за „стоящите прави“ — по навик винаги са най-удобни.

Така живеем в годината на жабата:
1. Седим си изцяло на влажно, все едно сме на родна дъждовна служба.
2. Хапваме само наблизо — да няма усилие, все пак сме „за засилка от малко“.
3. Видим ли човек — веднага скачаме в легендата, че сме били… най-напред там.

Така и така беше нервен преди операцията, но щом хирургът започна да чете форуми за симптоми, направо се успокои… че поне няма да му отворят телефона по време на процедурата.

Таксиметровият шофьор бай Ставри чакал поредната си „жертва“ в късните часове на нощта. И тъй, като преди това бил преял с домашно приготвен шопски омлет, коремът му ръмжеше като развълнуван водопад и от време на време го удряше внезапна вълна „ароматът на ада“, все едно някой пуска парното от самия небитието. Било е към 3:30 след полунощ.
Бай Ставри усещал, че напрежението в него е стигнало критична точка — точно колкото да се разберем: три и половина атмосфери и още малко щяло да стане съдбоносно. Той отвори вратата на таксито с идеята да освободи парата… и точно тогава в колата нахлули четири момичета, излезли от близкия клуб.

Бай Ставри стисна зъби, подаде газта колкото да не стане най-лошото, и стиснат душевно (и физически) успя да ги закара до адреса. Дори не преброи парите, които му оставиха — толкова бързо изчезнаха, че току-виж някой ги изписал като „невидим транспорт“.
Като ги зърна как се губят в тъмното, бай Ставри се отпусна, хванал волана с две ръце, надигна се леко в седалката… и отзад му излезе звук — нещо средно между рев на цирков слон и далечна сирена, която е решила да стане комин.
Бай Ставри въздъхна доволно:

И точно тогава, отзад, с уплашено гласче, пребледняло момиче промълви:

Текат празненства за настъпването на 2002-рата година. Репортер спира минувач на лондонска улица и го пита:

Терористичната групировка Ал-Кайда пое върху себе си отговорността за създаването на Азис…
…ама после се поправи: не, че са го създали, а че просто са “обяснили как се прави ефект” — останалото е талант и маркетинг!

Ти си като сънливия цар: всички те гледат, никой не те вижда, и накрая някой те събужда само за да те зареди с още работа.

Ти си толкова тъп, че когато баща ти каза, че ти е купил компютър, ти попита дали има мишка в кутията.

Тоалетните също ги чака празник. Чака ги и Новогодишна изненада. Вместо омръзналите им ежедневни опашки и стари муцуни, ще видят и много нови клиенти — но само на гладно, защото всички първо ще си обещаят „после“!

Това е Иван. Иван вярва на светофарите повече, отколкото на хората — пресича, щом светне зелено. Само че накрая се оказва, че светофарът не е виновен… а Иван е пресякъл на „жълто“, защото му се сторило „почти зелено“.

Този “вирус” на 100% го е измислила жена… Нали си има срок на годност, но няма “антивирус” — само “айде, само още една серия”…

Той беше истински убиец с добро сърце. Понеже не искаше жертвата да прекара остатъка от живота в болница, винаги се целеше в точката, където спираш мислите — точно над челото.

Той беше много добре опакован… Само десният му ботуш все още стърчеше от куфара, и то с идеята да си търси правото на възстановяване.

Той беше много добре опакован… Само дясната му ръка стърчеше от куфара и нервно махаше за поздрав, сякаш казваше: „Спокойно, още съм в транспорта!“

Той беше толкова влюбен в самотата, че за да отбележи Свети Валентин, си записа час при фризьора — да му правят прическа “като за среща”, ама после да ходи сам на кино.

Той влезе в стаята, разтреперан и със сълзи:

Майката го погледна мило и каза:

Той имаше страшно добър вкус… и затова всички веднага разбраха, че е най-доброто в менюто.