Съдия:

Съдията (успокояващо):

Съдията пита обвиняемия:

Обвиняемият:

Съдията се обръща към 87-годишната Пенка:

Съдията:

Свидетелят:

Съдията:

Съдията:

Съдят 75-годишна баба и тя обяснява пред съда:

Съдията:

И изведнъж момчето става и казва:
„Честит първи април!“ Е как да не го ударя с бастуна, бе?

Съдят 75-годишна баба. Тя обяснява:

Аз, такава работа — от години не съм имала никакви такива „посещения“, и направо се чудя какво да го правя.
И тогава младежът изведнъж се обръща към свидетелите и казва:

Съдят 75-годишна баба. Тя обяснява:

Аз гледам и си мисля: “Добре де, аз отдавна не съм виждала такова нещо… какво ли е това?” — и точно да го отворя, той се изправя и казва:

Съдят жена за побой над мъжа ѝ. Преди присъдата съдията:

Жената:

Мъжът:

Съдят шофьор, блъснал 51 коли. Съдията:

От едната страна са 50 коли, една върху друга, а от другата—само една.
И тъй като не съм чудовище, не избрах да “нахраня” тълпата—избрах да ударя само една, за да не навредя излишно.
Тъкмо се заковах в първата, когато другата—тази, дето ми се привидя “една”, се оказа, че си има и стоянка отзад… и всички излязоха едновременно…

Съпруг звъни по телефона:

Сър Джон играе голф на ново игрище край магистралата Лондон – Манчестър. До него е икономът Джеймс, който носи торбата със стиковете и бърка точките за коректната игра на негова светлост.
След поредния удар топката изчезва зад редица храсти и падва точно до магистралата. Само секунда по-късно се чува свирене, драскане на гуми и тъп удар.

Джеймс се връща след минута, побледнял.

Със сетни сили успявам да се натъпча сутринта в трамвая. Изведнъж кихвам, и като се мажа с ръкав, промърморвам:

Сега се возим само двамата — аз и шофьорът, дето цял се стиска от смях, а уж се прави на сериозен…

Състезание за най-зло коте. Участници от цял свят. Представител за България — леля Марийка с котето Рижко. Регламент: директни елиминации.
Първа среща — Рижко срещу английски котарак. Слагат ги едно срещу друго, дават старт… котаракът почва да ръмжи, замахва с лапи и душка Рижко като ветеран по улични боеве. Рижко — не мърда. Само минават минутки.
По едно време леля Марийка се провиква:

И Рижко: “ХРЯП!” — на един път изтръгва плеймейкъра от скута и го отнася с два залъка, все едно е консервирана храна.
Втора среща — срещу сибирска красавица. Пак старт, пак опит за “ужас до край”, пак всичко се случва… само Рижко стои като статуя. Докато леля Марийка не изревава:

И пак: “ХРЯП!” — и сибирската красавица приключва състезанието в кухнята.
Така историята се повтаря до финала и Рижко печели златото. Отвсякъде се ниже журналисти да питат каква порода е това чудо и какъв е методът на обучение.
Леля Марийка е лаконична:

Състезание по плуване за инвалиди.
Първи коридор — инвалиди без ръце.
Втори коридор — без крака.
Трети — само глава, без тяло.
Дава се старт. Всички тръгват… а в третия коридор — главата остава като закована. Публиката ахва, замръзва.
Треньорът на главата тича, хваща я, духа ѝ „крила“ и направо я хвърля във водата. Тя се плъзва малко… па пада в средата на басейна и проваля състезанието.
След това ядосаният треньор я пита:

А главата му отговаря:

Състезание по плуване за инвалиди. На първи коридор — без ръце, на втори — без крака, а на трети — само глава, без каквото и да е друго. Даден е стартът. Всички тръгват, а главата — не мърда. Публиката зяпва като гръмната.
Треньорът на главата се втурва, взема я и я пуска във водата. Главата се удря в басейна и… край. Състезанието е съсипано. Треньорът, бесен, я хваща и пита:

А главата му, сърдито:

Съюза на слепите спешно търси счетоводител…
само да е свикнал да работи на „сляпо“ и да не разпознава разписките по външния вид!

Тази година Великден се отлага — яйцата ги разболяло чакането. Намерили са тялото на късмета, ама без емблемата.