Струпала се е тълпа и гледа нагоре, където на ръба се е надвесил човек и уж всеки момент ще скочи. От тълпата изведнъж се чува ядосан женски глас:

Стъпка по стъпка инструкция на психолог за сваляне на напрежението, стреса и агресията:
1. Представете си, че сте в плувен басейн.
2. Времето е идеално, а над вас — само слънце и „успокой ме“.
3. Никой не ви гледа — мястото е тайно.
4. Водата е кристално чиста, направо като рекламен кадър за релакс.
5. И най-накрая… можете съвсем лесно да видите колко далеч сте пуснали човека, който най-много ви дразни.

Стюардесата Кети излезе от работа по-рано и си каза: „Няма лошо — ще си взема полета към дома.“
Само че след това никой не я видя… явно е успяла да се качи в самолета, който излита без билети.

Стюардесата Пепа си тръгна 10 минути по-рано от работа и така и не се появи повече — явно е разбрала, че „ранното кацане“ важи и за хората.

Супата като универсално решение:

Сутрешна кашлица, лош дъх и жълти зъби — добре дошли в страната на цигарите… Малборо! Само че този път героят сте вие.

Сутрин рано, като излизам за работа, минавам през входа и натискам звънеца на всички комшии — като се случи нещо, поне всички да знаят, че е за тях.
Умните хора казали: „споделена вина — половин вина!“
Само че аз го приемам буквално — натискам всеки звънец, та накрая никой да не е сигурен кой е първият… и какво въобще е станало.

Сутрин. Езерото. Насред водата — лодка. В нея рибар, мие окървавената кука и си мърмори:

Събор на женски феминистки. Вдигат си знамето, скандират и накрая се почват разказите кой как “е взел позиция” у дома.
Става немкинята и казва:

Става италианката:

Става българката (от Перник) и отсича:

Събра шефа на охранителите всички служители и им наредил:

Питбулът тръгнал на разходки, охранителите го пазели като очите си. Но един ден — блъскат го! Колата го удря, а после… тишина.
Събрали се мутрите на спешен съвет и започнали да мислят как да кажат на шефа. Накрая един вдигнал ръка:

Отива на другия ден при шефа и вика:

Шефът го изгледал подозрително:

Събрали се в клиника за психично болни зоофил, садист, убиец, некрофил, пироман и мазохист.
Зоофилът казва:

Садистът:

Убиецът:

Некрофилът:

Пироманът:

Минава известно време в мълчание…
Мазохистът:

Събрали се на симпозиум американски, руски и български лекари и започнали да се хвалят кой какво чудо е направил.
Американците рекли:

Руснаците се изсмели:

Българите кимнали спокойно:

Събудих се като английската кралица — с болки в кръста и с усещането, че работниците пак са ми подредили деня, но аз трябва да подпиша всичко. Поне гледам да не се карам — то така или иначе съм кралица… и смятам, че и болката ми е с протокол.

Събуждам се в празна болнична стая, по пижама. По дяволите… Питам се къде са всички. Тогава звъни телефонът от нощното шкафче:

Събуждам се тая сутрин: нямам кашлица, нямам хрема, нямам главоболие, нямам температура, нямам болки в мускулите, нямам гадене… Изтръпвам, викам си:

Съдебен процес. Съдията призовава свидетел:

Съдебна експертиза за удавена жена:

Съдейки по златните зъби в устата на Сийчето, мъжът й е човек с пари — ама толкова ревнив, че като се усмихне, първо проверява дали не е сложила усмивка „на чуждо“.

Съдия към обвиняемия:

Съдия обявява присъдата: 30 години затвор.
Обвиняемият:

Съдията: