Черен хумор
Семейство на Петко живееше с майката на булката — тъщата. Тя зетя си го нямаше за нищо, а най-много ненавиждаше… котарака му, все едно той лично ѝ беше виновен за всичките грижи. Та непрекъснато го „контролираше“, гонеше и му правеше номера.
Един ден младата булка излезе по работа и Петко остана сам вкъщи. Привечер се прибра и усети, че не му е на добре — миришеше на… специални „мероприятия“. Влиза, и какво да види: масата гъмжи от мезета, има пържени кюфтета, салата, туршия, две бутилки — едната с ракия, другата с шампанско. А тъщата — усмихната като пролетен ден — му носи чехлите.
Седнали, тя вдига наздравица:
Да си жив и здрав, зетко! От днес сме приятели! Повече няма да те тормозя. Пък и… вземи си кюфте, докато е топличко!
Петко гледа, не вярва на нищо, но все пак наля си, пи си и взе кюфте. Чувството му за самосъхранение обаче надделя — отиде към котарака и му го хвърли. Котаракът го захапа, облещи очи, подскача един път… и пада на земята.
Тогава котаракът изведнъж скача от пода, изтупва се и виква: