Сега като сложат под карантина и TikTok… Всички ще умрем! Не от вируса — от скука!

Сега разбирам защо на всяка Коледа ни караха да „не мърдаме много“. Подготвяли са ни — да не се изненадаме, че Дядо Коледа… работи на смени.

Седем причини, че в затвора е по-добре, отколкото на работа:
1. В затвора по закон ти дават по 6 кв. м. пространство. На работа – по 1 кв. м., и то с перспектива.
2. В затвора те хранят безплатно 3 пъти на ден. На работа имаш обед… и той е “платен” със загубени часове.
3. В затвора, ако се държиш добре, ти намаляват присъдата. На работа, ако се държиш добре… ти увеличават задачите.
4. В затвора има охрана, която те придружава и си знаеш правилата. На работа – има “вратите”, пред които се проваляш, но пак си виновен.
5. В затвора има време за игри и разговори. На работа получаваш “мотивация” директно от началника – и то с усмивка.
6. В затвора могат да те посетят близки. На работа могат да те видят само на групова снимка от тиймбилдинг.
7. В затвора има измет. На работа ги наричат “мениджъри”, но същото е – само че по-добре облечени и с повече контрол.

Седи осъден на смърт в килията и вече гледа часовника как минути се търкалят към финала. Точно когато идва часът, влиза комисия — двама чиновници и един човек със папка.
Единият казва:

Осъденият направо подскача, прегръща всички, плаче от щастие, хваща ръцете им, все едно му дават медал.
И тогава влиза трета група — усмихнати хора, с надписи „За справедливост“ и „От името на обществото“. Пак един:

Осъденият вече не знае какво да прави: смее се, плаче, моли, благодари. Само едно не спира да му минава през главата: „Това ли ми се случва наистина?“
Най-накрая влиза последният човек — съвсем спокоен, застава пред него и казва:

Седи пияният Адам и се жалва на Змията:

Седи пияният Адам и се оплаква на Змията:

Седи си веднъж Слави Трифонов в една кръчма и си пие биричката. По едно време влиза Камен Воденичаров, замахва с ръка и почва да си прави на артист:
„Една цигара, една за теб, една за мен…“
Докато се мотира и пее, влиза Мариус Куркински и му се навежда на ухо:
„Мале… ама ти нямаш цигари!“

Седи си докторът в кабинета, отваря се вратата и влиза човек, на който от челото стърчи салата, от джоба стърчи ябълка, а от обувката се подава… домат. И реве:

Седи си един в кръчмата още от обяд и пие. Към вечерта се опитва да стане, ама столът го държи, все едно е забит в него.

Келнерът носи ракията, пияният я отпива, стяга се да стане, но не става…

Келнерът носи втората, пияният я изстрелва като за последно и пак се мъчи да се изправи — едвам-едвам се вдига, влачи се до вратата като по инерция, прибира се, пада на леглото и заспива.
Сутринта звъни телефона.

Седи си един зад компютъра. През прозореца долита една тухла, завита с тиксо и пъхната в плик. Разбива монитора, а мъжът, без да се ядосва, вдига тухлата, развива плика и чете:
„САМО ДНЕС: Продавам стар монитор — новият е вече платен.“

Седи си един на една пейка и гледа в нищото с такава тъжна физиономия, че и вятърът му съчувства. Идва при него един и му вика:

Другият сяда.

Седи си един сам на моста над реката и си налучква с въдица. Притичва един и пита:

Рибарят кимва:

Седи си един старец на балкона, гледа и си мисли:

Седи човек в кръчмата, отпуснал се, гледа в чашата си като в последна надежда. Минава една лютa мутра, грабва му чашата, обръща я на един дъх и се изгавря, че “ей, така се пие”.
Човекът започва да рони сълзи.

И аз — открай-докрай — довлякох тук последните си пари, взех отрова, та да я изпия с питието… ама и отровата ми я взеха.

Седи човек върху варел с нафта и държи запалка. Минувач го гледа и вика:

Седя си и си викам: „Е, нищо не правя — супер.“
И по едно време разбирам, че... не правя нищо, ама чак толкова много мисля за нищо, че и то почва да ми гледа сметката.

Седял един при приятеля си стоматолог и си приказвали, докато си пиеха кафето. По едно време жената на стоматолога му звъннала:

Стоматологът излязъл и точно тогава в кабинета нахлу възрастна, със сведена глава жена — буза ѝ подута, очите ѝ гневни. От вратата изкрещяла:

Човекът се опитал да каже, че не е докторът, ама петстотин лева си имат тежест. Грабнал клещите, жената седнала, отворила уста… и той с един замах издърпал. Жената изрева:

и хвърчала към вратата, като че ли я гонят с чук.
Тъкмо човекът се окопитил, в преддверието спрял мощен джип. Влязъл огромен мъж, със самочувствие колкото колата и със поглед, който обещава „неприятности“ по подразбиране. Още преди да е прекрачил напълно, изръмжал:

Нашият човек замръзнал:

Мутрата го тупнал по гърба — и сякаш силата паднала в дланта му: пачка евро. После му заприличало на царствен жест — свали си часовника (златен, разбира се) и го закопча на ръката му. Думите му били като юридически акт:

Извадил и надянал четири златни синджира, по-дебели от истината, и нашият герой се прегърбил от тежестта, с очи като на човек, който току-що е видял чудо на лотария. Мъчително промълвил:

Мъжът се ухилил:

Седял си един човек на двора и гледал как по далечния хълм пасат кози. Позамислил се и рекъл на Господ:

В тоя миг на рамото му тупнало нещо топло и пъргаво. Обърсал се — било коте.

Седял си той сам в къщи. С едната ръка си вдигнал наздравица за Трифон Зарезан, а с другата — сам си купувал цветя за Свети Валентин… че никой да не го подминава!

Седят 3 момченца на пейка, дъвчат си дъвка и си говорят на „възрастни“ теми. Минава една жена и им вика:

Децата се гледат накриво и едното: