Решил един човек да се самоуспокоява от живота — да скочи в реката. Стои на моста, с една огромна ръждясала верига на врата, гледа тъжно надолу. Минала една жена, видяла го, затичала се и му се развикала (хубава била, ама като за последно):

Той погледнал през рамо, мрачно, но с надежда в очите:

Жената му протегнала една торба:

Решили да махнат дискриминацията. И мислили… мислили… и накрая измислили да обявят “равенство” — всички да ги боядисат еднакво в синьо.
И така — още на първия ден след боядисването автобусът се разваля. Шофьорът става, поглежда назад и вижда: целият син.
Вика:

Реших да се маскирам за празника, ама като се видях в огледалото, разбрах, че няма какво да се прави — то вече е маска.
Могат спокойно да минават с ножица в детската и да им показват снимки от албума: „Ако не си подреждаш играчките, ще станеш като този чичко!“

Риск — това е когато решиш да се пръднеш, въпреки че имаш разстройство… и се молиш всичко да е “само въздух”.

Рожден ден. Поздравяват.

Рус жена на средна възраст родила абсолютно бяло бебе. Като го видяла в ръцете на медицинската сестра, се усмихнала:

С вноса на виетнамска работна ръка автоматично се решава и проблемът с бездомните кучета — вече никой не ги вижда, защото всички са заети да ги „организират“ в складовете.

С грозни хора не споря — ако се стигне до бой, те нямат какво да губят… лицето им вече е минало през всичко!

С добре заредена бутилка с въздух можеш да стоиш под водата цял час…
А без нея — всеки ден си “под водата”!

СКРЪБНА ВЕСТ! Днес внезапно ни напусна „Топлото“ време. Гледайки как още на първия април градусите се скриват, то не издържа на смущението и реши да избяга при зимата!

Садист и мазохист решили да си доставят взаимно удоволствие. Садистът завел мазохиста в една гаражна работилница, заключил го в стар менгеме и му сложил в ръката лост.

Мазохистът погледнал лоста, пребледнял и изумено:

Само 30 секунди бяха нужни на клошаря Иван да превърне вестник „Пари“ в кулинарно списание — сипа му кетчуп, добави „рецептата“ на корицата и вече всички мислят, че е за готвене на печалби.

Само българските майки чакат детето да падне от катерушката и тогава почват дисциплината.

Само в България, като детенцето падне от колелото, майка му не го пита “Добре ли си?” — а му казва: “Айде, сега пак, че да си докажеш урока!”

Само въпрос на време е кога ще прибавят към моята фамилия думата „синдром“ — все пак аз вече от години съм „прикрепен“ към всички възможни проблеми.

Само да седнеш на пода в поза „лотус“, да се отпуснеш и още в първите секунди започваш да разбираш истината за живота: подът трябва да се изчисти, защото там винаги има нещо под шкафа, ключовете не са загубени — просто са някъде между дивана и килима… и най-важното: котката не спи, тя просто охранява „сметката“ за всичко, което си забравил къде си го оставил.

Само жена, която е раждала знае какво му е на мъжа с 37.1 температура — лежи, мрънка и настоява да му измерят пак, „за всеки случай“, че не е станало 37.2.

Само като си вдигна носа към двора и видя по полянката онези „лъвски” следи от котараците по бронята на колата — и ми става ясно… Пролетта иде!

Само като си помислиш, че преди две години — през ноември 2023-а — във фейсбук се обсъждаше нещо толкова важно, че чак звучеше научно: „Този път краят на света ще е със сигурност!“ Ех, какви хубави времена бяха — поне тогава поне знаехме, че поне ще има за какво да се кара до утре.

Само сега! Вземи 10 кюфтета от автогарата и събери цял влак с тях!