Черен хумор
Разхожда се стар моряшки дявол по кея — полу-параходник, полу-легенда: с превръзка на едното око, с кука вместо едната ръка и с дървен крак, в избеляла фланелка и кърпен флотски панталон. Обикаля насам-натам и си търси публика — ту за компания, ту срещу някой дребен бакшиш да разкаже моряшка история.
Минават туристи и го спират:
Ей, дядо, кажи кой си, какво си преживял, че си така цял?
Морякът се усмихва, покашля се драматично и почва:
На младини бях свръхексперт по абордажи. В открито море вдигаме кървав бой с пиратите — скачам от нашия кораб на техния… и точно когато стъпих като герой, морето реши да ми помага. Под мен се разклатиха дъските, кракът ми се заклещи и в суматохата ме смачкаха между два корпуса. Лекари — няма надежда… та ми направиха ампутация. А понеже бях в рейс без пари, сложиха ми дървен крак.
След това вече не ме брояха за командос и ме взеха за матрос в търговския флот. Един път в буря паднах зад борда… вдигна ме екипажът, да — но точно тогава акула реши да стане мой личен „инженер“. Отхапа ми част от ръката. После лечението… сложиха ми кука, та да не плава празна история и да мога пак да работя.
Морякът се навежда, шепне като за клетва:
А окото… най-накрая ме пенсионираха от всичко военно и ме назначиха за портиер на пристанището. И си вървя аз по кея — важен, с кука, дървен крак… и гларус ме оприличи на бялата си поема.
Аз бях пил здраво и забрайх, че съм с кука на ръката… и като видях гларуса, вдигнах десния „под показ“ — да не ми каца…
И той кацна — ама не където трябваше!