Пътува жена в автобуса с разкопчан цип на панталона. Един мъж ѝ казва:

Жената:

Мъжът:

Пътува наркоман в трамвая, държи се за дръжката и пита човека пред него:

Обръща се назад:

Пътували в самолет черни и бели. Развалила се климатичната инсталация и белите изревали:

И почнали да се сбиват.
Пилотът се видял в чудо: кацнал принудително и изкомандвал всички да слязат навън. Ако не — “тук ще се мре”.
И тогава избухнал пилотът:

И като не щеха да спорят повече, качили се обратно. Само някой да е гъкнал… да го няма.
Ама на входа на самолета — задръстване.
Пилотът се разпоредил:

Пътували край буйна река мъж и жена с каруцата. От другата страна на пътя се ширели ливади.

Тъкмо спорели и конят се подплашил, каруцата подскочила и се обърнала. Жената политнала право във водата и започнала да се дави.

Потъвайки, тя протегнала ръка към брега, със сетни сили свила юмрук и вдигнала два пръста, та ги замахала като ножици.

Пътували мъж и жена във влака със сина си и негов приятел. Всичко си върви кротко — гробна тишина, само колелата тракат и никой не казва нищо. Изведнъж мъжът се хваща за гърдите, прави големи очи, посинява леко и почва да се дави на въздух, като че ли му е спрял животът — на пода, трепери и се дави:

Жената вдига такъв рев, че чак пътниците се обръщат, почва да си скубе косите и да крещи:

Мъжът обаче изведнъж рязко се успокоява, изтупва се, с усмивка си сяда обратно и гледа напред все едно нищо не е било. Другото момче гледа отначало недоумено, после вече и очаква следващото. И наистина — пак, и пак, и пак, все същата “история”, все със същото “успокоение” точно навреме.
Накрая решава да пита сина:

Синът се прозява и казва спокойно:

Пътуват в кола мъж, жена му и тъщата. Спират ги на пътя някакъв тип на автостоп и се примолва да го качат.
Качва се той — и след малко вади пистолет, насочва го в главата на мъжа и:

Мъжът отбива. Стопаджията изкарва жената и тъщата навън, опира пистолета в главата на жената и:

Жената не му се умирало… и…
Идва ред и на тъщата. Оня с погнуса:

А тъщата, нали не е от вчера, вдигнала му настроението… и свършила “бързата работа”.
Стопаджията погледнал мъжа, пребледнял и изсъскал:

Мъжът го изял, стопаджията ги пуснал и като се вмъкнали обратно в колата, всеки започнал да се оправдава гузно:
Жената:

Тъщата:

Мъжът, без да му мигне:

РЕКЛАМА - РЕКЛАМА - РЕКЛАМА!
В продажба се появява нов „антистрес“ крем за мъже — напълно заменя жените!
Инструкцията гласи:
Нанасяйте крема на тънък слой върху… и изчаквайте да се „успокоите“ напълно.
Ако след това пак не се чувствате добре — просто нанасяйте още един слой, докато ви се иска да си намерите жена да ви дразни наново.

РОДИТЕЛИ!!! Бъдете добри с децата си — след време те няма да ви „заведат“ никъде, а ще ви запишат за старческия дом… по точка „най-скъпо удоволствие“!

Разбирайки, че тази нощ при него ще дойде Смъртта, пенсионерът Иванов реши да не се предаде. Сготви си “последната“ вечеря и сложи картичка до леглото: „Ако идвaш, поне да не е гладна!“
На сутринта Смъртта си тръгна сама — и направо доволна от порцията.

Разбираш, че рекламата е отишла твърде далеч, когато в магазина видиш спрей за стъкло „Марвел“ с надпис:

Разговарят двама пенсионери:

Разговарят клиент и продавач:

Разговарят приятелки.

Разговор в Перник:

Разговор между баща и син:

Разговор между двама араби на летището:

Разговор между двама борци:

Разговор между двама гробари:

Разговор между две стари моми:

Разговор между дежурни сестри в спешното: