Психиатър към пациента:

Докато ми ги дадете, може и да говорим за проблемите ми… че напоследък и мислите ми закъсняват.

Психоаналитиците твърдят, че за да се чувстваш в хармония трябва да прегърнеш поне седем души. Първите пет ги намерих — все колеги, в офиса. Останалите двама питах на улицата. Те започнаха да спорят кой да прегърне първи, ама щом извадих таблета с графика, веднага се разбраха кога, къде и кой ден да дойдат за “терапията” и утре.

Психологът седял цял ден и говорил по телефона с някакъв изключително тревожен тип. Накрая, към 10 през нощта, го пита:

Пуснали в продажба огледало, което можело да говори и казвало само истината. Купила си го една слаба жена и си го занесла вкъщи. Сложила го и се изправила пред него:

Жената мигнала, обърнала се, приближила се към огледалото и пак:

Пустиня. Пълзи в полуобморок човек, кожата му лепне по тялото от жажда. Наблизо минава джип. Шофьорът вижда как човекът се свлича и вика на другите:

Слизат, вдигат човекa внимателно и му подават чаша. Той едва успява да отвори очи и с последни сили промърморва:

Пуша си и правя кръгчета от дим. Идва един индианец и ми вика:

Пушенето е полезно за околната среда — защото намалява населението!

Пушенето е полезно за природата — само че за нея: нали така намалява популацията на хората… и после всички го наричат “екологична оптимизация”!

Пушенето не само убива — понякога направо ти заличава и квартала.
Гледаш — комшийският блок го няма… Оказва се, че “пушката” е била в приказките: пуши се толкова усилено, че всичко изчезва от очите… и от картата.

Пушенето убива! То па щото така де… не може да го спреш — и работата те „възкресява“, и цигарата те довършва!

Пълзи алпинист към К2. С последни сили се хваща за скалата и се изтърсва на височината. Вдига поглед и вижда на един камък да стои човек като на пост.

Първата жена била като петното. Изкараш я докато си млад — да е по-лесно. Щото ако я отложиш за по-късно, после вече само ти петни репутацията, не изчезва.

Първата половинка ти казва: „Ще го оправим, както ти харесва!“ — и светът става такъв, какъвто искаш.
Втората половинка добавя: „Да, ама после…“ — и светът става такъв, какъвто никога няма да стане… поне докато си жив!

Първия път се ожених в Бургас — нищо не излезе. Втория път в Стара Загора — пак не стана. Третия път се ожених във Велико Търново — супер… после разбрах, че само така се пада — градът си беше отговорен, не аз. Отсега нататък ще се женя само в отговорни градове.

Първо казаха, че чесънът може да излекува грипа.
После — че ако си плътен, вирусите няма да те погледнат.
После — че ракетните двигатели и микровълновата пречат на всякакви „био“ неща.
Така че, ако ме видите да тичам босa по тревата, да дъвча лук, и да мърморя на микровълновата — моля, гледайте си вашата работа…
Провеждам сериозни домашни медицински експерименти, не пречете на науката!

Първо правило при теглене на кредит:

Първото заседание на Еврогрупата след референдума в Гърция.
Всички чакат новите планове на Ципрас за повече икономии:

Шойбле:

Път, прах и вятър в косите — цяла орда рокери на железните си коне препуска към летния събор. Малко преди Бургас водачът вдига високо ръка — знак всички да отбият вдясно и да спрат.
Слиза той от мотора си и вика:

В този момент един от тях се обръща ядосано:

Пътнически самолет се издигнал във въздуха. По уредбата се чул спокоен и ведър глас на капитана:

И гласът изведнъж заглъхнал.
Всички пътници пребледнели и изпаднали в такъв стрес, че даже куфарите си помислили, че са повредени.
След минута по уредбата пак се чул капитанът, но този път по-тихо:

Тогава един пътник нервно се обадил:

Пътува бай Вуте във влака. Преценил, че му се яде, и решил да си направи обяд “като хората”. Разстлал си вестник на масичката, нарязал доматче, сложил сиренце и сланинка, извадил зелен лук, а от самуна — два големи комата, че и надълго-широко ги е разрязал. Седи си доволен, хрупа, гледа през прозореца — животът мед и масло.
Насреща му минава един дядо-маймунджилък (седи си афроамериканец с нея на рамото) и маймуната почва да се прави на “изследовател”. Обръща се към трапезата на бай Вуте, подава ръчички, душка, опитва се да вземе нещо.
Мъжът на рамото ѝ шепне:

Ама Ники не се отказва. Първо издърпва една хапка сланинка, после — къшей хляб. Афроамериканецът пак:

Бай Вуте гледа, мълчи, ама вече му писва и решава да се намеси. Накрая се надвесва и строго казва: