За новите тестове на супер модерния марсоход НАСА изпратила цял екип експерти да го пробват по улиците на София. Само там можели най-точно да пресъздадат марсианските условия — дупки, прах и… внезапно пресичане на “марсианец” на кръстовище, който няма никакво понятие от навигация.

За следващата серия на филма „Здрач“ режисьорът решил да търси главната роля не сред вампирите, а сред българите — защото главният герой изглеждал като 50% от тях на първи януари: пребледнял, прегърбен от празничната трапеза, с мътен поглед, все едно му е минал камион от сметки, и ако му дадеш нещо за хапване и една чашка да „оправи настроението“, ще го изтърпи и до сутринта.

За успял в живота се смята онзи българин, който не гледа календар — а според това кога започват абитуриентските балове разбира, че пак му се звъни за колата.

Зад всеки горд българин, дето казва “Няма проблем”, стои поне един друг българин, дето мърмори тихо:

Зайо Байо си имал златна тоалетна, която не само била лъскава, но и пеела. Един ден влязъл вълкът и казал:

На другия ден вълкът пак се появил и казал:

Мислех си, че ще свърши бързо, а то цяла репетиция ми излезе — стоях като войник и си мислех: “Кой ли ще смени песента?”

Закон на Мърфи за цените:

Законът на българина за успешна печалба:

така че сметката да излезе за двама, а парите — само за един.

Заплатата в България е много висока… просто почти никой не я среща.

Защо Бойко Борисов се моли краят на света да дойде през 2030 година?
За да може после да каже: „Само да имах още малко време… и щях да оправя България!“

Защо в България слагат чертичка на заплатата?
Защото шефът казва: „Това е седмичната божа заповед — Не прецеждай!“

Зли канибали хванали англичанин, немец и българин. Настанили ги в колиба и казали:
„Имаме условие. Ако го изпълните — излизате живи. Ако не — ще ви смелим.“
Условието било: за 5 минути да си нарежат салата, да си напишат автобиографията и да се бръкнат в буркана с лютото и да не кихнат.
Англичанинът — чистофайник и суетлив — веднага тръгнал да си нарязва салатата. Успял само това… и канибалите го изглодали.
Немецът — педант до край — седнал и за 5 минути написал автобиографията си с всички дати и длъжности. Салатата и лютото останали… и го изяли.
Българинът се хвърлил да върши и трите неща наведнъж — нарязал салата, писал автобиографията и без да кихне си изял лютото от буркана.
Канибалите го гледали учудено и го питали:

Българинът се усмихнал:

Знаете ли кой е ВИП в България?
Този, който е отказал да влезе във „Вип брадър“… защото се притеснява да не му пишат за проявите в „свободен режим“.

Знаете ли, че България е единствената държава, в която всяко нещо си има майка?
Маята на хляба — има майка, маята на ракията — има майка… даже и „майсторът“ в магазина си има майка, ама всички я търсят, когато се развали нещо!

Знаете ли, че България има най-много национални празници?
Даже като няма официален — пак си измисляме: “Днес е празник, защото вчера се извинявахме, че не успяхме!”

Знаете ли, че днес (19.11.) е Световният ден на тоалетните?
У нас няма да се празнува публично — не че не знаем, а защото няма къде.
Чехът казал: „Национален празник е, щом е световен!“
И ние — по традиция — празнуваме в главата: представяме си, че има тоалетна… и толкоз!

Знаете ли, че само в България депутатите могат да гласуват с чужди карти… а после съвсем спокойно да твърдят, че това било “техническа грешка”?
Един шеф на парламента преди време обеща, че вече няма да има подобни номера.
И точно днес, на 26.11.2004, пак се видя, че “техническата грешка” е с човешки лица и с чужда лична карта…

Знаците „Преминаването забранено“ в България действат само ако някой ги сложи направо на предното стъкло на шофьора — иначе все някой ще мине, че и ще се оправдае: „То знакът си беше там, ама явно не беше за мен.“

Значи го сметнах: ако не лежа само един месец на шезлонг на Слънчака, ще ми стигнат парите за почивка на Бали през август.
Иначе… ще го купя на изплащане: „първо Слънчев бряг, после карма“.

И Крум извадил сабята си, забил я в земята и рекъл: „Тук ще бъде законът!“ (Преподавател по история)
И ако питате кой съм аз, колеги… казвам се асистентът — пратен съм от Софийския университет. А там поне глупостите се проверяват писмено… (Лектор)
Колеги, да ви го кажа простичко: маса е колко сте „човек“, тегло е колко „усещате“ Вселената. Затова един и същ студент на Земята е тежък, а на изпит — направо тежи на съвестта… И пак всички казват: „То е нормално!“
Имате на разположение 5 минути… Остават ви още 4 и 59 секунди…
Ти какво се смееш бе? Копай! От мен до другото дърво! Ако пак се смееш — почваме от оградата, ама ще я копаем до вечер…

И бате, няма никаква Троянска война, щот аз в Троян си знам хората и никой не се е бил за никаква Елена. Викам ти — най-много да са спорили за една… Цвета. Веднъж се сби ли се, братле, цели квартали я закриха — ама не заради любов, а щото единият беше казал „тя е моя“, а другият — „не бе, моя е!“