Един французин дошъл в България. Разхожда се една вечер и вдига поглед — над него, яхнала метлата, прелита Баба Яга. Французинът въздъхнал: „Ох, каквато ви е държавата… такъв ви е и Супермен!“

Един човек влиза в бар, а на рамото му седи страхотна маймуна.
Барманът зяпва и пита:

Един човек отишъл на лекар заради болки в корема. Докторът му направил изследвания и рекъл:

Отишъл той, прегледали го там, и лекарите му казали:

Един човек, който изглежда направо като реклама, се качва в трамвая. Още с влизането всички го гледат без да мигнат. Отива до перфоратора, перфорира си билета и си намира място. Само че всички пак продължават да го зяпат — все едно е пристигнал извънземен с обратно влизане. Той леко смутен става и слиза на следващата спирка. Вратите се затварят и пътниците избухват в един глас:

Един чукча решил да иде на екскурзия до Сахара. Другите чукчи го предупредили:

Той чукча не бил глупав — щом има сянка, ще се научи да си я носи.

Един японец дошъл в България. Тъй като, естествено, не знаел български, си носел разговорник и го прелиствал, докато намери нужната дума. Влязъл в едно кафене, видял си нещо вкусно и попитал с помощта на разговорника:

Камериерката му отговорила с безумно висока цена. Японецът прелистил набързо разговорника, намръщил се и казал:

Единица мярка за умствена ограниченост: „меко казано“.
Равнява се на интелекта на човек, който чете важни инструкции, но ги разбира като „какво ще ми стане, ако ги игнорирам“.
Съответно множествеността (поли – от англ. POLY) на единицата „меко казано“ се равнява на един политик, изрекъл фразата: „Няма да стане така…“ (и после става).
Въпроса е:
На колко мерки „меко казано“ се равнява полицейската държава България?

Единствените закони, които наистина се спазват в България, са законите на Мърфи — щом нещо може да се обърка, вече е объркано и чак има проверка за това.

Единственото, което в България правим като белите хора е да псуваме — ама с чувство, ритъм и на терасата.

Единственото, което реално се развива в България, е купесто-дъждовната облачност — все по-често вали, ама само по сметките.

Една изпушена цигара съкращава живота с 5 минути, гледането на националния отбор по хокей на България ти отнема 90 минути… а ако паднат, направо ти „връщат“ тези пет — на секундата, от притеснение.

Една майка имала трима сина. Единият станал много учен и тръгнал по университетите. Другите двама останали у дома — единият да учи майка си, а другият да ѝ обяснява защо няма време за учене.

Едно време по сватбите имаше „мъжки булки“ — сватбари, дето се правят на невеста и никой не им пука. А сега същите ги преименували „инфлуенсъри“ — и пак никой не им пука, само че вече снимат.

Едно габровче отишло с баща си на гости у леля си. Като пристигнали, лелята му казала:
„Дай си, моето момче, шепичките да ти сложа, леля ти, малко орешки.“
Габровчето се огледало и казало: „А най-добре сложи в на тате — неговите шепи са по-големи.“
Лелята го попитала: „А защо така?“
То с пълна убеденост: „Защото тия при мен още не са свикнали да носят… тежестта на орехите.“

Експресно допитване за желанието на Коалиция за България да напусне председателския съвет в НС, понеже се била разлютена, че искали да махнат Емилия Масларова от председателския пост на комисията по труда и социалната политика, показа нещо много важно: даже като си тръгнеш на трибуната—никой не се обръща, камо ли да ти пука къде отиваш.

Ето кои са най-странните имена в България:
Диамант Диамантиев
Сълза Кьорчева
Цицка Ненкова
Курбан Колев
Кирка Картункова
Кирка Бързачка
Морфа Бухалова
Згура Згуровска
Герга Глистева
Ташона Пушкова
Новачко Новаков
Рачо Рачев
Марулка Зурлева
Шаро Мутков
Гълъб Гълъбов
Стодул Пехливанов
Лула Лужева
Възкресена Божинова
Ричард Гяуров
И като ги видиш на списъка, няма как да не се чудиш:
дали са имена… или са “настройки” на случаен принцип в общината?

Жив е той, жив е… седи на дивана и не мърда…
Аз: „Случайно да не ти е хванала батерията?“
Той: „Не… батерията е в телевизора.“

Животът е като кварталите в София — всеки си има своето „време“ и своя „адрес“!
Лозенец — лукс и мечти.
Надежда — никога не се знае дали ще дойде автобусът…
Люлин — уж спокойно, ама винаги някой паркира “само за минутка”.
Дружба — дружим с опашките.
И накрая… Орландовци — за да ти напомнят, че животът не минава, а само те премества на следващия светофар!

Журналист пита Стефан Софиянски:

За да се избегне неконтролираното разпространение на вируса, правителството обяви, че вече официално той ще се разпространява не свободно, а само по маршрути—директно чрез Български пощи. Така се очаква да се забави, а и част от получателите въобще да не го получат… защото пратката може да се окаже “търсена” още от времето на миналогодишната кампания.