Днес регистрирах фирмата като фитнес. Да е живо здравето… и да е живо и ДДС-то!

До 2022 година 60% от колите в чужбина ще са на ток! А в България тока е скъп — ама за сметка на това газта е “на практика без пари”… стига да не броиш колко струва настроен майсторът!

Добри новини! Националният ни футболен отбор все още не е победен през 2018-а — явно просто се е специализирал в режима „без загуби“… и в тия отбори, които не знаят как се печели.

Доказано е, че ходенето пеша помага против депресия… Особено ако вървите достатъчно дълго — депресията изчезва, но и вие вече не сте в България.

Докато във Франция се разгарят „жълтите жилетки“, в България се вдигат „мазните престилки“ — и още преди Коледа хукват към месарницата, все едно прасето ще им избяга по празниците.

Докато чистачката баба Пенка беше на смяна и “подреждаше” кабелите зад пулта на диджея, съвсем случайно натисна грешния бутон… и вместо да го оправи, го включи в класацията. Оказа се, че вече е в топ 10 на диджеите в България!

Докъде я докарахме — даже лятото взе да емигрира от България… и сега само в новините ни грее.

Дошъл веднъж Брежнев в България на посещение и рекъл на Тодор Живков:

Живков се замислил:

Брежнев махнал с ръка:

Живков онемял за миг:

Брежнев се приближил, снишил глас и казал:

Дошъл един западняк в България и гледа — навсякъде светят лампички, светло, лъскаво, сякаш е празник. Пита:

Таргетът го гледа виновно и казва:

Един английски благородник се похвалил пред българин, че ще превъзпита и най-упорития човек на света — дори и “диваците”. Българинът го изгледал, замислил се и казал:

След три седмици благородникът пратил писмо до българина:

Един богат бизнесмен наел трима дресьори — от Франция, Германия и България — да научат неговата маймуна да “прави фокуси”. Платил им щедро и дал по една камионетка с банани, плюс срок: точно 1 месец.
Първо отишъл при немеца. Какво да види? Маймуната качена в клетката, охранена, търкаля се от смях и показва как се върти на въже… но нито веднъж не направила “фокус” като хората — само банани и номера “наум”.
След още 1 месец отишъл при французина. Какво да види? Маймуната седнала, подредила си кроасани до нея като музей, тъпче се, пляска с ръце… и пак — никакъв истински фокус. Само се угоява като за балет.
Накрая минал третият месец и бизнесменът отишъл в България при Бай Ганьо. Какво да види? Маймуната в ъгъла — слаба, прегърбена, трепери, очите ѝ — като на човек, който е изгубил надежда. Бизнесменът изумено:

Бай Ганьо се ухилил:

Маймуната от ъгъла се обадила:

Един българин си седи край язовира и лови риба. Изведнъж идват извънземни и го грабват, та му казват:
„Ще те освободим, само ако ни покажеш как хората правят бебета.“
Той се изчервил, замислил се, гледа ги и вдига една риба в ръка:
„Ей сега!“
Започнал да обяснява и да им демонстрира, каквото каквото — с жестове, с прищраквания, все едно прави най-елементарното нещо на света.
Изведнъж всички извънземни млъкнали, втренчили се в него… и лидерът им казал:
„Не-е-е… разбираме какво демонстрира, но… нямаше ли и слагате и водичка?“
Българинът се усмихнал:
„Абе слагате ли вода… нали затова е Nes кафе!“

Един български принц бил студент в Африка.
Пише писмо на майка си и се оплаква:

Майка му отговаря:

Минало малко време и той пак пише:

Майка му отговаря:

Един габровец изпуснал монета от джоба си. Започнал да я търси изведнъж, сякаш е злато.
Минава друг и го пита:

Другият, като го видял толкова натъжен, му дал стотинка.
Габровецът обаче пак заронил сълзи.

Един габровец отива до съседа и му казва:

Един габровец пътувал с влак от София към Габрово, но на всяка гара слизал да си купи билет. Питали го защо го прави, а не си вземе направо билет до Габрово.
Той рекъл:

Един габровец пътувал с влак от София към Плевен, ама на всяка спирка слизал и си купувал билет наново. Хората го гледали странно и го попитали:

Той се усмихнал:

Един грозен, тъп, гнусен змей хванал американеца, французина и българина и им рекъл:

Американецът се изправил, махнал с ръка:

Змеят изсъскал:

И го изял.
Французинът се усмихнал на всичко и казал:

Змеят пак:

И него изял.
Накрая дошъл ред на българина. Той спокойно:

Змеят се смаял:

Българинът кимнал:

Един дядо си спомня добрите стари времена:

Един приятел си сложил за аларма песента „Като птица в клетка“, щото си казал: „Няма как да не се събудя — все ще се надигна като закъсняло щастие!“