Двама българи просяци в Западна Европа:

„Идвам от България. Трябват ми само 10 евро, за да си купя билет обратно… и най-накрая да ме оставят на мира.“

Двама български туристи разглеждат подземията под египетска пирамида. Тесни, прашни, зле осветени като в мазето на музея — и все едни и същи коридори, сякаш няма край.
По едно време единият спира, хваща другия за ръкава и му казва:

Двама габровци разговарят:

Двама габровци решили да правят пържени филийки за Великден, да им излезе по-евтино. Събрали се — единият донесъл хартията с рецептата, а другият… донесъл хляба, за да видят поне какво точно трябва да се изяде.

Двама депутати обсъждат ситуацията в България.

Двама нашенци на площад Сан Марко...

Двама пенсионери играят табла. Единият вдига поглед към тавана и вижда как отгоре минава Дядо Мраз — ама раздърпан, накуцва, торбата му се е разполовила и от нея хвърчат димящи кашони…
Пенсионерът го изгледал с отчаяние и въздъхнал: „Каквато ни е държавата — такъв ни е и късметът!“

Двама си говорят:

Двама чалгаджии чули, че много “на мода” станала електронната музика, и решили да видят как е на промо-то в мола. Отишли пред входа и единият казал:

След малко другият излиза пребледнял и вика на чакаракa:

Двама чукчи се натъкнали на тюлен.
Хванали го за опашката и с мъка го влачат към селото, а лапите им се плъзгат — той цял върви напред, те — само ръкомахат назад.
По едно време им се изпречил един руснак и им казал:

Хванали го те за носа и започнали да го теглят.
След малко…

Двама японци били посрещнати с хляб и сол на летище София.

Две бабички си приказват на двора. Покрай тях минали двама софиянци, чули ги и рекли:

Доближили се и попитали бабичките откъде са.
А бабичките свили рамене и отговорили:

Ама “киня-киня кликаш” пък значело: “Какво ти говоря?”…

Две хлапета се хвалят с бащите си. Едното казва:

Другото се прави на обидено:

Деветнайсет неща, които научих от сериала „Откраднат живот“ за здравеопазването в България:
1. Дори най-натовареният шеф на отделение намира време да те пита какво мислиш за сезона, който е в момента—и дали това няма отношение към диагнозата.
2. Ако влезеш в грешния кабинет, не се притеснявай: всеки лекар те “пренасочва” нататък, докато накрая някой не каже: „А, ти май си точно за тук… ама след малко.“
3. Нямаш здравни осигуровки? Спокойно—в болницата има хора, които са готови да организират “мултифонд” за операцията ти, само да стане “наведнъж”.
4. За да разбереш какво е денонощие, трябва да видиш какво значи смяна 40+ часа и никой да не брои колко е закъсняло кафето.
5. Половината време минава в разни бумаги и телефонни разговори “кой с кого е”—а другата половина в нови интриги, които да оправдаят старите.
6. Ако мъж се окаже в гинекологичния кабинет, автоматично става “официален свидетел” за извънредно гостенче.
7. Всяка болница има: фитнес за здраве, стая за почивка за дух, и мазе за — да не казваме. Нека го наречем “склад”.
8. В лафката винаги има точно двама души: единият купува, другият гледа какво купува—и двамата са убедени, че са гладни.
9. Все някой сериозен тип ще има идея болницата да му “пасва по бизнес линия”, за да може фирмата на зет му да доставя неща, дето липсват най-редовно.
10. Над всеки министър стои зам.-министър със същата усмивка и същата схема—само че с друг кабинет и друга доставка.
11. Най-доброто място за важни разговори е коридорът пред архивите… защото там всички са “случайно” наблизо.
12. Ако някой се моли да го назначат за шофьор на линейка, това не е благородство—това е стратегия. Защото линейката не се кара “само за здраве”.
13. ДМС-то явно е семейна реликва: имаш го, дори когато заплатата е само легенда.
14. Пациентът е закон—само че законът се изпълнява според това кой как го чуе: за изчезнал роднина, за “махване на проблем”, или за намиране на нотариус в същия ден.
15. Когато стане късно за операцията, винаги има още един “малък шанс”: просто някой трябва да попита правилния човек… по правилния канал… в правилния час.
16. Лекарите могат да ти обяснят всичко—стига да имаш време. Ако нямаш, ще ти обяснят пак, но вече в друга смяна.
17. В болницата има два вида рецепти: едните за лекарства, другите за надежда.
18. Най-тежките истини се казват спокойно: “Няма проблем, ще го оправим.” След което следва план “утре”.
19. А гинекологът… ако се наложи, може да “извади” и още едно дете. Неговото. От изненада. С разписка. И с усмивка, че ти така или иначе ще се успокоиш.

Девиз на нашата държава:

Дейвид Копърфийлд пристига на турне в България. В една от вечерите прави номер пред митничари. След шоуто всички се събират, наливат си и почват да се надприказват.
В порив на добро настроение Дейвид се навежда към митничаря до него:

Митничарят се усмихва:

Демографската ситуация в България скоро ще се оправи — поне така обещават учените. Според техните прогнози раждаемостта ще надмине смъртността, и то с голяма разлика!
А най-популярните имена на новородените ще бъдат: Иван, Петър, Георги… и за да стане балансът — Иванчо, Петьо, Георги… пак Иванчо!

Демокрацията в България стигна толкова високо ниво, че вече не питаш кой кой е — всички са „партньори“, стига да са от едната и съща махала.

Днес е Денят на Земята, а пък мачът на България с Швейцария е точно сега — за да си спестите тока и нервите: изключете телевизора за 90 минути в точното време на мача. Ако не ви се пуска отново… спокойно — така и “рециклирате” надеждата.

Днес имаше призив: “Да почистим България!”
Само че в София ефектът е направо невероятен — не че чистят, ами просто изчезват хората… сякаш и те са решили да се “почистят” от града.