Глобализацията стигна и до търговията с мъки.

Говорят си лидерите на „тройната коалиция“ Станишев, Кобургготски и Доган.
Станишев:

Кобургготски:

Доган:

Годината е 2007. На международен летен симпозиум по борба с кибернетичните престъпления в България се срещат непълнолетни агенти първенци от младежките категории на Америка, Китай и България. След като минаха през публичното представяне, грамоти и по една бета версия на Windows Vista с автограф, ги поканиха на трибуната да кажат с две думи какво са постигнали.
Първо говори американчето:

После се изтъпанчи китайчето:

Накрая дойде ред на българчето. То пристъпи към микрофона, мълча цели три секунди, сякаш си търсеше интернет в главата, после се усмихна до уши:

Годишно колко ли патрона изстрелва патрона на Българската Коледа…
Толкова, че накрая не е “Коледа”, а направо “Коледна мишена” — всеки път в календара пише: *стреляно е по добротата*.

Господ казва на американец, французин и българин:

Американецът препуснал в галоп и след три-четири часа се върнал, огледал се и казал:

И спрял.
Французинът го подминал, пак в галоп, но по-елегантно — цяла вечност мина… пипнал коня с поглед и тихо рекъл:

И спрял.
Българинът — язди, язди, ден първи, ден втори… конят изрева, подгъна и падна мъртъв. Българинът обаче продължил пешком — като за световно: тича, тича… докато и на него му свършат сили, та паднал на земята.
Със сетни мръвки се надигнал, свалил шапката, хвърлил я с всичка сила напред и викнал:

Град Пловдив все още не е пуснал грипна ваканция — от мръсния въздух вирусите направо се отказват и сами си тръгват.

Гражданин на България кара количката си малко по-бързо, подскача върху дупките и едно гражданче пада.

Грузинец почва да се дави на руски плаж и като не му идва наум как се вика „помощ!“ на руски, взема да крещи:

Група български туристи се изгубили в джунглата и след два месеца ги намерили случайно. Оказало се, че хиляди папагали всеки ден „предавали“ къде са — кълвели на български и само повтаряли: „Натам!“ Накрая спасителите тръгнали по звука… и излезли право на тях.

Група психолози направили експеримент. На един стол сложили едно мъничко бодилче. После поканили доброволци от различни държави да “отстранят проблема”.
Немецът дошъл, огледал внимателно и не помръднал даже пръст. Само махнал на друг човек и му казал:

И накрая обяснил:

После дошъл руснакът. Погледнал бодилчето, пребледнял от яд — и вместо да пита нещо, извадил… тежък инструмент. Започнал да действа като за световно — столът станал на парчета, а бодилчето изчезнало.
После казал гордо:

Накрая дошъл ред на българина. Но там имало недоглеждане — психолозите забравили да сложат бодилче на неговия стол.
Българинът се огледал, въздъхнал, извадил от джоба си свое собствено бодилче, наместил го точно и… засилил се и се пльоснал отгоре с всичката сила.
Комисията ахнала:

Българинът с измъчено лице:

Грък, сърбин и румънец хванали златна рибка.

И гледат: в София вали сняг като за Коледа, Пловдив тресе, а пък магистрала няма — само табели и тишина.

Грък, сърбин и румънец хванали златна рибка.

Гледат насред София — чудо станало, в Пловдив — като из ведро, а във Варна — земята буквално до небето…

Грък, сърбин и румънец хванали златна рибка.

Гледат: Скопие — побеляло до покривите, София — вали като из ведро, а Пловдив гръм се тресе така, че хората бягат по стълбите.

Да спориш с българин е изкуство — понякога дотолкова, че накрая вече не спорите кой е прав, а кой е по-упорит да не си признава, че губи!

Да чакаш евродепутатите в Брюксел да оправят България, е все едно да чакаш турски бей да дойде сам да те освободи — ще те гледа как си страдаш, ама първо да си направи кафе.

Данъците и осигуровките са като абонамент за държавата: плащаш всеки месец, за да ти “пуснат” услугите. Пенсията е кешбек — уж да ти върнат част от това, което си дал. А майчинските са бонус: получаваш ги, щото държавата си е довела “нов играч” в живота и иска да изглежда, че се грижи.

Данъчен инспектор пита новобогаташ:

Два автобуса с депутати от „управлява до скоро“ — при нас партия, ама утре може и да не са — отиват на екскурзия в Германия. Водят ги да видят Дахау.
Още на няколко километра от лагера автобусът се чупи. Екскурзоводът хуква към близкото село да търси помощ — звъни на първата попаднала му врата.
Излиза стар немeц, гледа го и му вика:

Екскурзоводът, целият притеснен:

Немецът въздъхва и казва:

Двама българи на круиз в Адриатика.

Двама българи на круиз из Средиземно море.