Въпрос към Радио Ереван:

Въпрос към радио Ереван:

Отговор на радиото:

Въпрос на чуждестранен наблюдател:

Върви си чукчата по улицата и намира стара табела „Продава“. Вдига я, поглежда от двете страни и възкликва:

Върви, пич, хакерче дребно,
към тъмния сървър върви —
с „кряк“ от форумите набутай
и бъдещето си провали!
Върви право към прокуратурата,
с твоето име — на показ пред репортажа,
от „късметчета“ несъмнено воден —
и Киберд… ще те види отблизо!
Напред! Пиратството е болка,
която в пачове се лей.
Напред! И продажбите залязват там,
където скача трафик до край!
Анонимен беше вчера —
ама стига да се правиш на тарикат:
щом всички пирати са на опашка,
ти пак няма да си видиш лаптопа скоро.
А ти, “Софийският Сийдър”,
като пееше за „мисия честна“…
О, светещи торент-легенде,
о, тракере всемогъщи!
България най-сетне чиста —
пред Европа в отчета да лъсне…
само дето след месец пак ще има
на Славейков дискове „безчет“!

ГАБРОВЕЦ ОТИВА НА МОРЕ, ама понеже времето там е по-непредсказуемо и от габаритите му, последния ден се случва дъжд и настроение „като в мазе“. Нали затова решава да се поразсее — в цирка, който от седмица е в града.
Цирк — какъвто е. Само че след представление накрая дресьорът на слона излиза и обявява награда 1500 долара: който накара слона да застане на задните си крака и да вдигне предните, печели.
Нашият човек се замисля… и излиза на манежа.

Габровецът кимва, дава знак — всичко се случва: лампите изгасват, после осветлението гръмва… и слонът сяда на задните си крака и вдига предните — точно както трябва.
Дресьорът пребледнява от яд, публиката аплодира, а накрая габровецът се прибира за парите си.
В следващото представление пак отива — нали дъждът не прощава на плановете. Дресьорът пак излиза, наглася техниката и пак обещава 1500 долара:

Габровецът излиза, дресьорът едва-едва събира кураж и го гледа като „моля те, не сега“. Нашият човек обаче нищо не пита — само стои, гледа слона… и после прави най-простата дисциплина: онова, което винаги работи при хората — започва да му „обяснява“ с опит.
Слонът накланя глава: веднъж „да“, два пъти „не“ — и залата избухва в аплодисменти.
Дресьорът му дава парите, обаче едва смогва да се похвали:

Габровецът се усмихва и казва:

А габровецът, без да се трогне:

Дресьорът замълчава — защото точно тогава си спомня, че преди години в Габрово всички „тънкости“ се решават по един и същи начин:
като не разбираш животното… разбираш обещанието.
И от това, че накрая винаги някой печели — най-много се дразни този, който първи го е дал.

Габровец и търновец седнали да режат хляб и си говорели. Търновецът го попитал:

Габровецът го погледнал сериозно и казал:

Габровец кани приятел на гости:

Габровец кани свой приятел на гости:

Габровец отседнал в евтин хотел. През нощта го нападнали комари. Станал, запалил лампата, отворил прозореца, след това го затворил с трясък и пак си легнал.
Мъжът от съседното легло се разбудил и попитал:

Габровецът въздъхнал:

Габровец пита малкия си син:

Габровец пътувал със семейството си към Варна. Още щом влакът приближил гарата, наредил тържествено:

Габровец развежда приятелите си в новата къща и казва:

Габровец се обръща към инструктор по ски в Банско:

Габровец си избира обувки за сватба.

Габровец спира такси:

Габровец тръгнал на излет, ама се прибрал скоро.

Германската компания “Мерцедес” обяви, че от догодина ще пуснат в продажба коли с изкуствен интелект. Само че в България няма да ги има — производителите се притесняват, че колите ще се “научат” да навигират сами… и вместо да останат при нас, масово ще хващат магистралата и ще се връщат обратно в Германия, “за да докладват” какво сме направили с паркингите.

Гледам едни статуси във Фейсбук и си викам:
„Разлог ми е — Женева… Враца ми е — Ватикана…“
И накрая осъзнавам: ми то на мен жена ми ми е — Анджелина Джоли… не заради красота, а защото всичко, до което се докосне, става „филм“ — и свършва винаги с: „Айде, кажи истината…“

Гледам луната и се чудя: