Пияна мадама пита таксиметров шофьор:

Шофьорът:

Мадамата:

По имената на овцете в стадото се разбира кой в селото още не е пуснал на овчаря — някои им викат „спокойни“, други „неприкосновени“, ама за тях си личи, че са от „със закъснение“.

По телефона:

Подготвила се за Страстната седмица, сложила свещи, изчистила мислите — и като няма командировка от мъжа… то пак остана само на “страст”, без “път”.

Поканих я на кафе. Отдавна не се бяхме виждали… и всеки път като си говорехме, всеки си вадеше телефона. Реших да ги проверим за последно: единият беше на „Не ме безпокой“, другият — на „Спаси ме“.

Полата беше толкова къса, че G-точката не се криеше — дебнеше го отпред и му правеше „аз съм тук“, докато той само се чудеше къде да си сложи погледа!

Политкоректната обстановка в момента:

Помолих една позната да си пишем хартиени писма, като едно време — с плик, печат и т.н., романтика… Дълго мълча, после ме погледна и каза:

Понякога намигам на хубавите жени — много дискретно, зад слънчевите очила…
за да не разберат, че просто не виждам къде им е грешката в усмивката.

Попитали Радио Ереван:

Порядъчен швед търси трети човек за сериозна връзка…
Първо звъни на един, после на друг — да сравни цените.

Последната я зарязах, защото почнах да се съмнявам, че ме обича… само когато ѝ е време да ми напомня за парите, които ѝ дължа.

Посред нощ в една аптека влиза една леко разголена жена, застава пред младия фармацевт и с предизвикателна усмивка казва:

Фармацевтът се усмихва, кимва разбиращо и спокойно отвръща:

Пратих ѝ съобщение с предложение да се запознаем по-отблизо. Казах ѝ да не бърза, че ще ѝ е приятно — с време, с внимание, с няколко срещи… постепенно.
Тя дълго мълча и накрая отговаря:

Прегърнати те седят на дивана.

Пред входа на магазин за техника се е настанила млада влюбена двойка. Тя го гледа като че ли вече е в бъдещето, а той я е прегърнал така „закрилнически“, че направо закрива и табелата с намаленията.

Продавачът въздъхва и се обръща към момичето:

Тя вади портфейл, плаща, взима часовника и посочва слушалките.

Тя се усмихва щастливо и протяга ръка да му подаде слушалките.
Той също протяга ръка, взима пакета… целува я по челото и се обръща към продавача:

Пред огледалото стои мъж и се оглежда като на разпит. И си мисли:

Обръща се към леглото. Там го чака прекрасна девойка, усмихната, възвишено влюбена — гледа го все едно е герой от филм.
Мъжът отново се взира в огледалото, после мигва към нея, пак към огледалото, пак към нея… няколко пъти в замисъл.
Накрая въздъхва и казва:

Преди 14 февруари:

Преди 20 години ми харесваха всички мои връстници.
Сега? Само онези, които ми говорят „добър ден“.

Преди беше едно време — погледи, усмивки, намеци… и вечерта — поне един романтичен чат. А сега кво стана — 15 лайка, 3 емоджита и надпис: „Ъъ, здравей, ко прайш?“