Провинциален университетски град. Студент закача до късно в квартирата на колежката си и я моли:
Може ли тази нощ да остана при теб?
Ама аз имам само една спалня… — смутено казва тя.
Няма грижа. Ще спим разделени — ти на възглавницата, аз на чаршафа. Само да не ги смесваме.
Така и направили. Сутринта закъсняват за лекции и минават край двор, пълен с бели лилии. Студентът:
Искаш ли да ти набера букет? Само ще прескоча през ниската ограда…
Студентката, съвсем озлобено:
Прескачане!? Цяла нощ един чаршаф не можеше да го „разделиш“ както трябва, а сега ограда ще прескачаш…
Свалки
Противоположностите се били привличали… е да, ама аз сега от къде да търся човек, който да е толкова умен и забавен, че да ме търпи, и едновременно да е достатъчно красива, че да ми прощава!
Свалки
Противоположностите се привличали… Ми на мен сега ми се пада да търся глупава, ниска и грозна жена — нали вече си имам жена, само че с размер на „жена“, която живее в огледалото.
Свалки
Профил на сайт за запознанства — женска презентация:
Аз съм висока, ако нося обувки; добра съм, стига да не ме закачат; и умна — когато не ме разпитват като в разследване.
Първи мъжки коментар:
Абе и красива си, ама само ако не светнеш скенера!
Свалки
Пустиняк ухажва момиче:
Виждаш ли онова птиче на онзи клон?
Да!
Е, иди го уплаши малко… после то само ще се сети към кого да кацне!
Свалки
Първа брачна нощ. Младоженецът се хвърля върху булката, после се успокоява, прави ѝ един дълбок комплимент, накрая обаче изведнъж… изпуфтява. Булката, цялата в шок, пита:
Какво беше това?
Мъжът се усмихва и казва:
Това означава, че мога да те “вдигна” както си искам, мога и да те “успокоя”… а последното — че аз ще определям каква атмосфера ще има вкъщи!
Свалки
Първа среща Той:
Не ти знаех вкуса, затова не ти взех шоколад…
Тя:
Аз пък не знаех вкуса ти… ама пак дойдох на срещата.
Свалки
Първа среща на живо. Кафене. Двамата се гледат, все едно са се видели за пръв път. Тя:
Добреее… пускаме си по един, докато се напаснем!
Той:
Само дето аз се напасвам… с чаша кафе. Не с количките за пиене…
Свалки
Първа среща на живо. Ресторант... двамата се гледат изумено. Тя:
Добре де… поръчваме кебапче, и го изяждаме докато се разберем!
Той:
Супер — а ако не се разберем… поне да не остане нищо за спорене!
Свалки
Първа среща, зима. Стоят в колата, а тя тихичко прокарва пръсти под шалчето му.
Какво правиш?
Топля си ръцете… че много ме е студено.
По-добре си стопли носа — че твоят май вече изстина и започна да ни предава.
Свалки
Първа среща. Тя:
Аз съм веган.
Той (усмихнат, вади меню):
И аз! Само че… на втората страница.
Свалки
Първа среща. Тя:
Аз съм на веган режим.
Той (много ентусиазиран):
Перфектно! И аз… **само дето аз съм на „вегански“ бързане — ходя за салата, ама винаги свършва с десерт.**
Свалки
Първа среща. Той:
Извинявай, че закъснях!
Тя:
О, нищо, просто аз дойдох… един час и половина по-рано, отколкото трябваше.
Свалки
Първа среща. Тя:
Ти винаги ли си толкова замислен? Кажи ми нещо забавно!
Разбира се… само че първо да уточним — ти за сметката ли си още по-смешна, или за заплатата?
Свалки
Първата мисъл на жена, когато види много хубав мъж — „Е, сега ще си направя труда и ще му кажа „не“… само да видим после кой ще ми свие главата!“
Свалки
Първата, която някога ме отряза, че не съм бил от “правилния” клас, днес на пазара ме спря: „Вие, момче, пак ли сте същият?“ — и ми продаде краставици, щото „така поне няма да ходите да се правите на учен“.
Свалки
Първите думи на Адам към Ева са били:
Изчакай малко… че ако това нещо стане голямо, после само ще ми казват „ама нали ти каза!“
Свалки
Първобитният човек, за да се задоми, ходел на лов и носел мамутския „спешен респект“ на любимата жена. А как точно трупът от ледените времена еволюира до това да ми се явява в чорапогащник като „точно този модел“, за мен ще си остане тайна…
Свалки
Пътува двойка в трамвай. Тя:
Скъпи, боли ме коремът!
Той я целува:
А сега?
Тя:
Сега не боли… ох, гърлото ме боли!
Той:
А сега?
Тя:
Сега не боли…
Отзад стои дядо и въздъхва:
Момче, ти лекуваш ли киселини, или просто така си сменяте болката?
Свалки
Пътувам с автобуса. До мен стои едно симпатично, миловидно момиче. Спираме на една спирка. Аз решавам да я заговоря, ей така — приятелски. Тя изважда един ключ и казва: „Сигурно си мислиш, че ще запаля цигара… ама на нас така не ни е нужно. Ние си имаме интерком.“