Отчитайки нулевия си речников запас, той събра смелост и прати на Мария само едно съобщение:

Очарователното създание минаваше с самоуверена походка и едва се държахме да не зяпаме. Ние двамата — все едно сме на разходка, а не в собствените си глупости. Тъкмо си мислех, че просто ще ни подмине, и… тя внезапно спря на отсрещния тротоар, точно срещу нас.
Започна да рови в чантата си с онази драматична досада, дето сякаш търси световен план за спасение. Отмята една неуместно непослушна къдрица, поглежда някъде си настрани и за секунда улучва погледа ни.

Пресече улицата, спря точно пред нас, погледна ни отгоре-отгоре, все едно сме табели, и… пак се врътна. Късата ѝ поличка се вдигна за миг и ни остави без дъх, без думи и без последователност в мислите.
Подмина ни с няколко грациозни крачки, полюшвайки се все едно е на корица, и пак спря. Обръща се през рамо и отсича:

Падам си по теб като влак по централна гара в час пик — с голям шум и без никакъв шанс да спра!

Пациентка влиза при гинеколога:

Пена чисти картофи, замислена.

Пенка отива на среща с мъж от сайт за запознанства.

Перфектната жена трябва да е като Wi‑Fi — появява се точно когато ти потрябва, но сутрин пак изчезва, без да остави парола!

Песимистът мъж смята, че всички жени са толкова „леки“, че ще го носят на ръце само като го разочароват. Оптимистът обаче си вика: „Е, щом всички са леки… значи все пак ще ми е леко с поне една!“

Пешо кани приятелката си в изискан ресторант:

Момичето се смущава:

Пием кафе с комшийката и тя ми вика:

Сипах ѝ чай… и тя каза:

Пийваме си днес кафенцето, влиза един колега и заявява:

Всички го гледаме като извънземни, а на мен ми увисна ченето почти на две педи:

Писмо до жена в сайт за запознанства:

Само че един ден ще свърши “доброто поведение” и ще изчезна от шиб*ното разписание!

Писмо от математик до любимата му:

Като те гледам, получавам усещането, че светът е система от уравнения: две страни на спора, една неизвестна в крайното щастие… и всичко изведнъж се подрежда в правилната посока!
Само не мога да разбера едно: защо все гледаш така „в хипотенуза“, сякаш не си по закона на наклона? А аз вече ти съм… в ъгъла!
А за онзи, който се навърта в околността и върти номера като вектор без посока — кажи му, че ако пак се приближи, ще му наложа ограничение: да работи само с реални числа и да няма право на въображаеми чувства.
Целувам те! Твой любимец на аксиомите!

Писна ли ви да тичате след жените? Искате ли жените да тичат след вас? Ами вземете им телефона! Само им кажете: „Няма страшно, ще го върна… ама като стигнете до мен!“

Пич сваля мацка:

Закарал я в тях, отпуснал я… и…

Пиша в интернет:

И като натискам „публикувай“, поглеждам към кухнята — тя стои до хладилника, надвесена над документите за сметките и ми вика:

Пиша си с една мацка снощи:

Пиша ѝ „Здрасти“, звъня, пращам и „Как си?“, а тя — тишина. Абе оставям ги без думи жените… просто ми отвръщат като не отговарят!

Пиша ѝ „Здрасти“, не ми отговаря… и виж, оставям я без думи — с нова обява на съседния вход.

Пише ми снощи някакъв пич… гледал профила ми: