Свалки
Обяснение в любов на автоманиак-механик.
Здравей, скъпа… най-после се престраших да ти пиша, макар че още ми се върти в главата дали изобщо е разумно. Честно казано, направо съм на ръба — от напрежение ми се е запотил маркучът, а ако не ти кажа всичко това сега, гаранция ти е, че ще ми прегрее мотора на чувствата. Нямам търпение повече: налягането в мен е смазващо и ако не отпуша “винта” на емоциите, 100% ще пусна пара и ще стана за смях.
Скъпа, откак те видях — как се движиш като фея под поройния пролетен дъжд — не мога да мисля за нищо друго. Вече две седмици съм като след ремонт без сервизен протокол: нищо не ме свърта, освен теб. И да не се заяждаме — такава хубост не съм виждал дори на изложбите във Франкфурт, когато за първи път видях Фердинанд-легендата (а всъщност беше просто много скъп модел).
Дъждът ти се стича по линиите така, все едно някой е прекарал четка по перфектно настроен каросериен сетъп. А под мократа жилетка сякаш някой беше закачил два стари, верни “бягача” — класика, която не се нуждае от реклама. Не знам дали е от дъжда, от настроението или от вечерния студ, но тогава и двамата с насрещния вятър включихме дългите: и тази гледка — паркирана в главата ми — няма намерение да излиза.
Пороят отнесе следите от “грим”, а аз внезапно осъзнах колко си красива и без лак, боя и емайл — направо фабрична работа, дето и майсторът си мълчи от възхищение. И сега идва смущаващата част: сънувам те всяка вечер. И то не с броня, не с калници — сънувам те чисто механически… като идеалното решение на всички ми проблеми.
Снощи например сънувах задния ти диференциал — толкова реалистично, че направо ми се вдигна антифриза. Събудих се изплашен: “Дали някой няма да изтърве течност от любовта?” Не знам какво да правя — положението е катастрофално, мислите ми те гонят, дори когато се опитвам да ги спирам с ръчната.
Когато съм близо до теб, сърцето ми блъска като двигател на студено, че скоро сигурно ще му трябват дросели за да не ме превърне в оркестър. Знаеш ли какво е? Дори и да бях труп на улицата, щом се приближиш — пулсът ми скача от 0 на 100 за 4,7 секунди.
Но не ме мисли за повърхностен. Не ти харесвам само “екстериора”. Интериорът ти… има тяга и сцепление. Понякога ми идва да те “тунингова” мислено — да те хвърля в багажника и да те пренеса накъдето реша, по магистралите на неизчерпаемото ми въображение, където всеки километър е роман.
Има и друго: от известно време изпитвам ревност към всички онези нахални маслени маркучи, които минават покрай теб. Кълна се — ако някой посегне към твоето седло без разрешение, ще му скъсам агресивно с два пръста… ремъка за парапета, да знае урока. Писна ми от “трабантщини”!
Скъпа… май това, което се опитвам да ти кажа с това писмо, е че съм безнадеждно влюбен. Обичам те! Повече от слънцето. Повече от Коледа. Повече от мене си… и почти колкото новия ми Вайпър GT. Обичам те и не ме интересува, че имаме разлика в километража. Нито какво говорят другите. Наскоро някой те нарече “стар Корвет”, но не се тревожи — аз му “нагънах ламарината”.
За мен ти си перфектна: започва се от V-образните ти вежди, минава се през окачването ти, въздушните ти възглавници и се стига до най-важното — инициали, които са като знак на съдбата… BMW.
Мечтая някой ден да делим един гараж, да си сменяме маслото всеки ден и да си блъскаме амортисьорите — по договорка, разбира се. Може дори след време да свалим гумата, да натиснем съединителя и да си направим мини-куперчета. Инструментите ги имам. Кълна се, помпата и инжекционът ми са в идеално състояние.
Целият ми “двигател” работи без грешка — макар главата ми да е шлайфана от годините, просто любовта ми я поддържа. А ако някой ден стане да имаме момченце… да го кръстим Додж. Ако е момиче… няма да настоявам за Доджка, споко.
И накрая, скъпа, обещавам ти: не са ми изтлели свещите от стрес, не ми е пълно гърнето с изгорели газове от празни приказки. Всяка дума е от сърце. Пътят е дълъг — с дупки, корумпирани катаджии и всякакви препятствия — но ако тръгнем заедно, нито завоите ще ни уплашат, нито пътната полиция, нито лошият асфалт.
Целувам те.
Вечно твой,
„Турбото“