Най-труден е първият час от чата с нея — не знаеш дали е тъпа… или просто чете всяко твое „Хай“ като секретен код.

Най-трудни за ухажване са веганите. Подаряваш им букет и се чудиш: дали ще го приемат, или ще ти върнат цветята с обяснение, че те “са произведени от работа на пчели” и не са подходящи за диетата им.

Накрая на смяната във “Фантастико”. На едната каса младо и хубаво момиче седи и плаче:

Другите касиерки отиват при нея и питат какво е станало.

Касиерките се вцепеняват и я притискат:

Момичето избърсва сълзите и въздиша:

Напътствия към внука от баба Пенка:

Народно поверие:

Настъпи ли моментът, в който се усмихваш на нечие съобщение, без да те е яд — значи вече не ти трябват спестявания за алкохол: емоцията бие по-силно от чашата.

Нашенец отишъл на гости при един грък. Цяла вечер яли, пили и се веселили, та чак им светнали очите. Накрая дошло време за лягане и домакинът казал:

Нашият се замислил:

Легнал в стаята на домакина и заспал като заклан. Сутринта се събудил и гледа — една уста, една снаха, направо жена на две къщи, да не говорим какви грижи върти: кафе, сладко, салата — всичко живо и здраво.
Тя се усмихнала:

Нашият пребледнял, ококорил се и изсъскал така, все едно отдавна му е паднала тавата:

Не знам как се прави първата стъпка — аз винаги съм чакал тя да я направи.
Една вечер една хубава мацка ме покани на питие в един бар и после — да, у тях. Вътре ми каза:

Изчезна от стаята. Аз си мисля: „Ей сега ще се случи нещо…“ и започнах да се настройвам на романтика.
Като се върна, беше обута в най-якото бельо — черното, лъскавото, „готово за снимки“. Седна до мен, хвана ме за брадичката и започна да ме гледа така, все едно ме избира от меню.
И аз си казах:
„Е, стига толкова чакане — време е да поемам инициативата!“
Взех телефона, набрах номера… и ѝ казах:

Не кой знае каква работа — тя търси запознанство “за нещо там”… само че не се разбира за какво точно — щом я питаш, казва: „За да ми е удобно…“

Не ми върви в любовта… хванах си три мацки наведнъж и пак нищо! Казах им: „Момичета, това не е връзка, това е фирма!“ и накрая всички ме напуснаха… защото ми писаха „уволнително събитие“ вместо „последна среща“!

Не мога да се радвам на малките неща — аз живея за големите: той всеки път ми купува „нещо съвсем малко“, но после разбираш, че е някой нов лаптоп.

Не можех просто да стоя и да я гледам как си заминава… Затова реших да й правя “прощален” танц — да види, че не съм й изчезнал, а я изпращам с ритъм!

Не разбирам защо, но всеки път точно преди да си избера съставките за сандвича в „Subway“, момичето ме гледа над масата и ме пита:

Аз изумен, щото то това ми звучи като тест по география, и отвръщам:

Не само в жената, а и у мъжа трябва да има загадка. Само че не започвайте веднага с въпроса: „Женен ли си, не си ли?“
Първо поне изчакайте — да си признаете сами… защото „не съм“ често значи „още не съм ѝ казал“.

Не съдете жената само по килограмите, че току-виж ви „гърми“ за сантиметрите. Народна мъдрост

Не търсете идеалния партньор — търсете човек с достатъчно самочувствие да си мисли, че вие сте безупречни! Това е единственото, което е по-устойчиво от любовта… и малко по-скъпо.

Него, ни данъчните, ни мутрите, ни банките успяха да му прилапат имането. Ааа тя — с едни 50 кила, с такава руса коса и две големи… думи — и всичко стана нейно!

Недоразумение:

Неписано правило на всяко провинциално малко градче:

Непознат мъж и жена в купе на нощен влак. Сами са. Жената:

Мъжът:

Мъжът (усмихнат):