Между приятелки:

Между приятелки:

Между приятелки:

Между приятелки:

Между съседки:

Мездренска романтика:

Местният свещеник укорява лорд Уилфред, че постоянно го засичат в салона при дамите, но почти никога на служба.

Мила, след брадата си най-много харесвам тебе… ама ако я бръснеш, ще ми трябва и аз да си сменя „предпочитанията“!

Милата ми тя, душичката ми сладка! Какво от това, че се хвалиш с дребничка талия? За сметка на това носиш много настроение… носиш размер „безкрай“ — 44!

Милото се върна от командировка — очите му обикалят, душата му весела.
В банята наднича, в хола зяпа, после към кухнята — сякаш търси изгубен мир.
Аз стоя настрани и го гледам как се суети, усмихвам се и си мисля:

Той се обръща и казва:

Миме, Гошо ме покани да отида с него за риба.

Миме, днес мярнах страшно добре изглеждащ мъж — ама като се приближих, видях, че пръстът му е счупен от… брачната халка! Явно не е “женен с любов”, а “закован с подпис”!

Миналата година беше лесно с „Три метра над небето“ — идваш с мотора, сваляш си шлема и готово. А сега с „Петдесет нюанса сиво“… ако закъснееш секунда — белезници, ако побързаш — камшик, ако погледнеш грешно — сезал и тиксо… и накрая пак пак няма „готово“, само „чакай, има още една клауза“.

Мислех си цяла седмица дали ме обича и дали ме мисли… Накрая се уверих. Като ѝ честитих рождения ден, тя ме… изтри от приятелите. Значи явно мисли за мен — точно толкова, колкото и аз за нея… в бъдеще.

Мислех, че съм й откраднал ума, ама тя ми каза: „Спокойно, не си ми първият. Просто отдавна съм на режим „няма го“.“

Мисли за брака, из женски форум:

Мислите ли, че е възможен такъв диалог:

Мислите, че приказките започват с думите:

Не. Приказките започват с:

Млад мъж минава покрай жена, която се опитва да го заговори:

Млад мъж се изповяда пред свещеника:

Попът въздъхва тъжно: