Ленчето се приготви като за бал — прическа, грим, нов аромат, и отиде при съседката да си иска малко захар. А там вече беше Мара — да иска сол!

Летен ден. Открито кафе. Четирима млади мъже пият биричка. От ъгъла се задава все по-нарастващо „тук-ттук-ттук“… почукване от високи метални дамски токчета. Над тях — дълги, тренирани крака, едва-едва скрити от поличка, която явно си е казала: „Нека да е символична.“
По-нагоре — талия, дето с два пръста я хващаш и ти става ясно, че всичко е „точно колкото трябва“. Бюстът — предизвикателен, косата — гарваново черна, лицето — невинно… Абе изобщо мацка, та дрънка!
Четиримата настръхват и започват да се надпреварват с коментари:

Само че един си мълчи. Пие си биричката, гледа в чашата и изобщо не се включва.
Другите го подбутват:

Той вдига очи, отпива една глътка и казва спокойно:

Летните свалки са като тенис — тя хвърля сервиса, той се плаши да не го върне, накрая го натиска в корта и вади победен удар… ама тя го обръща с мрежата, удря го в мрежата, и вместо резултат получаваш „аут“ по съобщенията.

Ловци си говорят:

Лорд Джереми влезе в луксозен магазин и се обърна към една очарователна продавачка:

Лордът проточи огледа учтиво, като държеше ръцете ѝ малко по-дълго от необходимото, а после се усмихна:

Любов от пръв поглед става най-често не при първия поглед, а след втората чашка.

Любовна двойка в леглото.

Любовна среща. Младежът шепне:

Девойката:

Любовни взаимоотношения през 21 век:

Любовникът е любим мъж — нали, че да ти носи настроение, ти трябва само да го “отглеждаш”, а прането и готвенето съвсем не са му в дипломата.

Любовните връзки са три вида — по договор, по приятелство и „само за малко”… както винаги казвах, преди да стане късно.

Любовно обяснение във Варна:

Любовта е като дъжд в мазето — само тъпите се къпят в нея. Заклевам се, мен ме изхвърлиха на входа!

Любовта е като интернет. При жените си е “нежно стабилен”, докато не влязат в чат… а при мъжете е “върти, зарежда и пак зарязва” — на най-важното място.

Любовта никога не изчезва — само си сменя адреса. И като няма къде да се върти, започва да звъни от чужд телефон…

Лято. Централният плаж. Женските съблекални. Вратата се отваря и вътре нахлува едър мъж, видимо с поне един цял кашон бира в себе си.
Писъци и крясъци:

Той се вторачва в тях, напълно озадачен:

МОЛБА!
Уважаема госпожице,
Моля да бъда назначен на длъжността „Непоправим оптимист и редовен доставчик на нежности“ — с изпитателен срок, определен лично от Вас.
Основната причина да кандидатствам при Вас е, че отчаяно ми липсва Вашето присъствие: Вашата усмивка, Вашият блясък, Вашият тон, Вашата енергия… и онзи опасен чар, който кара човек да мисли, че животът е измислен специално да Ви намира.
Не крия нищо — в момента съм в положение „мозъкът ми е наясно, а планът ми е в пълна загуба“. Омръзнало ми е да ходя сам по екскурзии, ресторанти и кино, да купувам подаръци за „някой“, който още не е пристигнал, да се търкалям по огромното си легло и да споря със чаршафите кой е по-дълъг.
Тайно, докато се прибирам, си пускам любимите песни и си фантазирам как ще Ви посрещна с цветя, как ще Ви донеса сутрешно кафе, и как най-сетне ще престана да си правя „самостоятелни презентации“ на тема как се обича.
Всяка нощ си оставям едната пантофка „за Вас“ под възглавницата — като знак, че има място за човек до мен, просто още не сте го заели.
Знам, че кандидатствам в силно конкурентна среда, защото Вие сте умна, красива, талантлива, жизнена… и човек направо се притеснява да е посредствен. Готов съм да положа всички усилия, за да Ви е забавно с мен и да Ви е приятно близо до мен.
Искрено се надявам, че „Щастлива жена“ ще ми даде шанс да покажа, че освен че знам да разсмивам, знам и да се държа. А като говорим за приоритети — аз обичам да поставям Вaс на първо място, без да правя театър.
Убеден съм, че в събота ще Ви оставям спокойно да се излежавате до насита, а семинарите на Николай ще ползвам като ориентир за планираните ни месечни мероприятия… стига, разбира се, Вие да сте „събитието“.
Вярвам, че ще оцените желанието ми да пазарувам всеки ден, готварските ми опити (в които има повече ентусиазъм, отколкото резултат), доброто ми възпитание и джентълменската ми отдаденост на това да Ви угаждам.
Справил съм се с всички проблеми… освен с това, че не съм срещнал Вас.
Самият факт, че стигнахте дотук, означава едно от двете: или вече Ви забавлявам, или поне сте достатъчно добродушна, за да не ме изгоните веднага.
Като допълнителен плюс: рядко гледам футбол, не се занимавам с драми, слушам чалгата само когато е „в настроение“, и краката ми не миришат.
Очаквам отговора Ви с огромно нетърпение. Готов съм да Ви изненадам с магданоз зад ухото и дафинов лист в гащите — само да не ми се разсърди котката (щото дафиновите листа вече много ми претриха маракасите).
Искрено Ваш,
Най-подходящ!

Мадам бърза ли?

Маза:

Майка води 18-годишната си дъщеря на екскурзия в Шотландия и ѝ вика:

Дъщерята кимва и след пет минути се връща разсеяно: