Свалки
Младеж и девойка седнали в парк на тъмно, далеч от светлините на града, и гледат небето — обсипано със звезди, все едно някой е разлял захар по тъмнината.
Те се усмихват един на друг, а момчето замислено вдига поглед, после сочи с пръст нагоре и казва:
Тя се разтапя от радост и ахва от вълнение, а след малко пак му се иска да впечатли:
Дълго гледат, после той леко се доближава и опира ръка на рамото ѝ, пак сочи към небето и шепне:
Еех… това са моите светлини от фаровете… ама само като мина, защото иначе пак са просто две светли петънца… като влюбени, дето не излизат да те чакат.