Аз го питам:

Той ми вика:

Аз да го набарам тоя господинчо, дето ми се мотае по терасата, представа нямате какво ще му се случи! Ще го спра с една дума, ще го вкарам в коридора, да не се прави на герой на светло… и ще го почерпя като близък. Не знам какво намира в моята поддръжка, но човекът много ми помага. Откакто се е закачил с инсталациите ми, пак втори живот живея. Понеже преди не можех с три стотинки да си платя тока, и всеки път ми излизаха сметки за “средно потребление”, като че ли къщата е общежитие. Сега имам абонамент и сервиз в две зони — единият оправя, другият заверява.
Прибирам се вкъщи като цар, хвърлям се на дивана, пускам си вентилатора и сядам пред кухнята да гледам “какво има в хладилника”. Никой не ми мрънка, че климатикът пищи, че крушките мигат, че ключовете се губят, а аз само гледам майстора как работи. И не стига, че жена ми му давa да й провери термостата, ами и той си носи инструменти, оправя кабелите, подрежда всичко като за изложба и после изобщо не се притеснявам сутрин, когато се събудя—та да не ме удари ток по навик.
На всички запитвания ми викат “готово, доставено, гаранция” и всичко си идва навреме. Тази сутрин погледнах жена си и направо… светна ми умът. С чисто нови слушалки за домашния телефон, с перфектна сресана грива, стегната от раменете нагоре, отпусната от кръста надолу, като реклама за промоция. Щипнах я леко по рамото — да видя дали още е с режим “автоматик”. Повече не посмях, да не изключа нещо по невнимание.
Обаче мисля на тоя късметлия от другия месец да му зачисля сметките за ток, вода и парно… и да си увелича размера на “обслужването” по плана. В крайна сметка късметът е нещо непостоянно. Знам ли го—днес си е откачил моето, ама утре може да се закачи за твоята жена.

Аз към жена си:

Аз му казвам:

Той ми клати рога и отсича:

Аз никога не спирам мъжа си да говори. За какво ми е да споря — като си замълча, той сам стига до правилното решение… защото вече го е страх да продължи!

Аз само да попитам — до колко часа важи обещанието днес? Свекървата звъни на вратата като ненормална вече три часа и половина и все още твърди, че „още е валидно“.

Аз се правя, че те разбирам, ти се правиш, че обясняваш — и накрая и двамата се оказваме прави… ама поотделно.

Аз се прибрах от работа, а жена ми взе горещата тенджера и ми я стовари по главата, крещейки:

Е, поне бях точен… относно топлината.

Аз стоя в кухнята и мърморя:

Аз съм от смесен брак! Баща ми беше Женен, а майка ми… Беше в същия брак!

Аз съм прилично момиче — няма да готвя преди сватбата…
Първо ще се изчакам той да се запознае с менюто на ресторанта… и тогава ще видим дали пак ще казва „да“.

Аз:

Жената:

Айше перала на реката, огледала се — нямало никой. Само водата си шушнеше и тя си мислела: „Ей, да си довърша работата като хората…“
Та в един момент решила да си изтупа роклята и гащите наблизо, без да се притеснява.
И точно тогава в храстите се чуло „схш“ — Асан бил легнал там и като я видял, че е сама, станал по-внимателен от будилник.
Приближил се тихичко и… направил това, което мъжете правят най-добре: вместо да помага — пречел.
Айше се сепнала и изкрещяла:

Айшето духа на легналия по гръб Хасан. По някое време Хасан се обажда:

След още 5 минути:

Айшето и Мюмюн имали мнооого деца. Един ден Айшето казва на Мюмюн:

Отива Мюмюн при доктора и вика:

Докторът се замислил и казал:

Докторът взел, че “спрял” всичко, Мюмюн се прибрал вкъщи и Айшето го погледнала строго:

Мюмюн пак тича при доктора:

Докторът му сложил “маймунското” и Мюмюн се прибрал.
Минали 2–3 години… Мюмюн вижда доктора на улицата, пада на колене и вика:

Ако Господ беше женен, щеше да има само една заповед:

Ако ЧУЖДАТА ЖЕНА ви се струва толкова по-подредена, толкова по-усмихната и толкова по-красиво поддържана от вашата… значи при нея е попаднал на свестен и грижовен МЪЖ!
А не като вашия… който очевидно е оставил ремонта на живота за довечера.

Ако булката хвърли букет от бодливи растения, накрая се разбира коя от шаферките не си измисля — просто си търси истинска работа… да се омъжи, без да я е страх да боли.

Ако бъдещата ви тъща се старае да ви хареса от първия ден като че ли сте ѝ спасителният кораб, значи нещо с дъщеря ѝ е „на ръба“ — и търси свидетел, че всичко е наред.

Ако в едно семейство жената винаги е права, а мъжът никога не е… и той ѝ каже: „Скъпа, ти пак си права…“ — права ли е тя, или пак е излъгал?