Австралия. По пътя се е проточила дълга ограда — уж за защита от животни, ама явно служи и за друго. Край нея се задава кола с мъж и жена.
Жената, полузадъхана, казва:

Мъжът се засмива:

Спира колата. Излизат. Жената се опира на оградата, а мъжът само гледа… и се чуди защо тя толкова се изпотява и стене.
После, седнали обратно в колата, мъжът пита:

Жената въздъхва:

Авто инструктор към курсантката:

Автобиография
1. Лични данни
Име: Дуцко Дудев Каракочев
Дата и място на раждане: не знам точно — някъде около 40–50-та година, по принцип се родих „на око“.
Постоянен адрес: София, ж.к. „Факултето“, точно срещу входа — няма как да ме изпуснете.
Семейно положение: женен, но не заради любов — имам 18 деца и 26 внуци.
2. Образование
До 3-ти клас, като стигнах до „голямото междучасие“ и там си намерих къде да остана.
3. Трудов стаж

Назначенията ми бяха винаги по разписание — не че го исках, а че често предварително разбирах къде ще има проблеми… и се оказвах точно там.
В Бобовдол научих макраме, защото ми трябваха връзки. В Пазарджик се научих да свиря на акордеон — лесно се надува, когато ти „вдигнат въздуха“. Там също се научих на екипна работа — най-вече как да се разбираме без да говорим много.
4. Чужди езици

5. Допълнителни курсове, обучения и интереси

6. Личностни качества

В момента искам да кандидатствам за длъжността „SAP консултант“, а ако не стане — приемам и „Transfer специалист“. Много съм добър и се надявам да се видим скоро… освен ако междувременно не ме почнат пак да канят в Софийския централен затвор — там винаги имат нужда от специалисти.

Автобусна екскурзия. Преди границата шофьорът:

Минават 15 минути. Шофьорът пак:

Настъпва тишина. Минават границата и изведнъж в кабината при шофьора се появява един пътник:

Шофьорът пребледнява:

Пътникът въздъхва:

Авторът на книгата „Как да НЕ ставаш мъж под чехъл“ решил да се представи на премиерата си. Само че жена му била категорична: „Няма проблем—дойди… но без чехлите!“

Агитационен плакат:
„Скъпи родители! Не забравяйте, че ако оставите децата сами, скоро ще започнете да им обяснявате… как да ви гледат!”

Агрегатни състояния на водата:

Адам бил единственият човек, който знаел, че първата хубава дума във Вселената не е “любов”, а “извинявай”—защото нали преди него никой не се бил опитал да назове нещо добро и да не е станало голяма каша.

Адам и Ева били идеалното семейство. На Адам не му се налагало да чете романтични откъси за “тихия мъж”, който Ева уж е трябвало да избере — той си имал Ева. А Ева пък не трябвало да слуша как “мама” готви по-добре от всички — защото на Адам му се наложило да готви сам… и вече никой не спорел!

Адам излапал забраненото и Ева едвам се свестила. Лежат на една поляна, задъхани и срамени. Минава дядо Господ и ги гледа строго:

Адам се прибира късно в къщи… и Ева:

По едно време в спалнята усеща как Ева го обгръща и прошепва:

Адам се прибрал вкъщи и неочаквано Ева му направила сцена на ревност.

По едно време през нощта се събудил и усетил, че Ева го опипва внимателно по ръцете и краката.

Адам си ръфа ябълка. Приближава се Ева и му казва:

Адам се задавил от смеха и оттогава му стои ябълката на гърлото — по-скоро за спомен, отколкото за храна.

Адвокат: Добре, след като съдът ви оправда, ще ми кажете ли честно—вие ли ограбихте магазина?
Клиент: Ами… след като изслушах вашата невероятна пледоария тази сутрин, започвам да се съмнявам дали въобще аз съм ходил до магазина.

Адвокатска кантора. Съдружниците влизат в кантората, а един от тях започва да хвали:

Другият го прекъсва:

Първият въздъхва:

Адвокатът се обажда на клиента си в затвора:

Адвокатът:

Съдията:

Адски се радвам, че съм мъж, повярвай.
Не ми се налага да живея само на „медийно творчество“, диетични кексчета и салати.
Не си пиша несъществуващи драми пред приятелките, за да спорим чия рокля „е по-истинска“.
Мога да се ориентирам къде е изток, запад, север и юг — без да ми е нужен навигатор и тройна въздишка.
Не припадам всеки път от една-две бири.
Като се напия, не превръщам вечерта в театър с моноспектакъл „Сълзи и философии“.
Не прекарвам часове пред огледалото — и то да се „оправям“ само за да ми кажат, че съм „станала по-красива“.
Не се разхождам и едновременно да дебна кой как гледа.
Не хленча и не ставам кисела ей така, без причина, все едно съм с изтекъл срок на търпение.
Не се разплаквам за пръстен, дето е „сентиментален“, ама реално е просто поредната украса.
Не шептя за хората и не говоря зад гърба — предпочитам да си казвам нещата в лицето.
Не мисля само за разлики — занимавам се и с реалности.
Няма да вляза в цикъл, да полудея и после да твърдя, че „така ми се е паднало, защото съм била родена така“.
Аз съм рационален, организиран и работя с логика.
Знам какво искам и как да го поискам.
Супер много се гордея с това, че мога да си „изкарвам навън“ без да правя шоу по темата.
Вдигам спортно, ходя да тичам, а не да висим като декорация на нечие рамо.
Няма да стана сърдит и да ти викам „какви ги дрънкаш“, просто ей така — и то само за да те впечатля.
Можеш да си с мен, когато имаш желание.
Няма да мисля дали „размерът“ ми се е променил според настроението ми — просто си е такъв.
Доволен съм, че съм мъж. Доволен съм, че не раждам.
Не ставам гадна кучка на всеки 28 дни.
Адски се радвам, че съм мъж… и че не съм като теб — да ти пука постоянно и за всичко.

Аз бях „майка-кокошка“… А това ми го казва човек, който цял живот се хвали, че „снася идеи“, ама накрая само оставя черупки.

Аз вярвам в мъжкото приятелство! Миналата седмица още не бяхме навършили и година, откакто единият ми приятел започна да ми помага да оправям гардероба… а сега вече иска да ми върне жена ми, защото “не му е мястото” там.