Рангеле, колко манджа да ти тура?
Колкото си тураш на мен, Марче!
Рангеле, напоследък много ядеш…
Е, ти така готвиш, че и аз почвам да си взимам по малко от теб!
Сега, като сме женени, можеш ли да ми кажеш с колко жени си била преди?
Не, няма… ще ми се разсърдиш.
Шест?! Значи аз ли съм шестият?
Не, ти си четвъртият… но аз съм се объркала — другите двама са ми били приятелки.
Сине, виждам, че в джоба на якето ти има телефон?
Да бе, тате, и кво от туй?
Сине, ние сме в Мурсия. За кво ти е телефон? Нали тук няма никой да ти звъни!
Сине, как се казва директорът на училището ти?
А пък фамилията на класната?
Ама ти си невероятен! На 15 години си, а само: „не знам, не помня“! Само се надявам да помниш в кой клас си.
Слава богу! Аз вече си мислех, че си пълен дебил…
Скъпа! Току-що ми звънна личният лекар и ми каза, че ми остават някъде между 7 и 8 часа живот.
О, чудесно… Искаш ли тогава да отидем в някой много скъп ресторант и после да си вземем стая в хотел?
Да, де! Само че ти знаеш ли… аз утре сутринта пак ще трябва да ставам!