Ами да ти дам няколко, че да има какво да гледаш докато си мислиш как ще е роклята на годеницата ти!
Искаш ли да ми кажеш нещо?
Обожавам те! Убеден съм, че с теб ще прекараме живота си в разкош…
Още нещо?
Само… сложи този път на вратата ключа, става?
Кажете, как се побърка вашата жена?
Отидохме на село, да си починем. Имаше чудесна кладенчева въртележка: хвърлиш кофа — ехо ти връща отговора. Само че жена ми е свикнала последната дума да е нейна…
И тъй като ехо-то отговаряше винаги на нея, всеки път започваше да спори: “Не, не така! Кажи ми го още веднъж!” Накрая и ехо-то се отказа и млъкна… а тя си помисли, че просто най-накрая е победила.
Кажи ми кой си, пък аз ще ти кажа кой ти е враг!
Аз съм министър!
А аз съм ти… данъчен инспектор!
Кажи ми честно, имаш ли си гадже?
Имам, разбира се.
А стига бе, коя е?
Е, няма да ти кажа.
Що бе, нали сме приятели?
Защото ще й звъннеш да я питаш “к’во става” и ще стане ей така… на живо… заради теб.
Казват, че си женен за много умна и красива жена!
Кой го казва?
Жена ти.
Как ви се струва моят Пикасо?
Брилянтен е… Само че картината е подписана от Петра, не от Пикасо.
Зная. Адвокатът ми каза: по-добре да я водя в съда като автор, отколкото аз да се правя на художник.
Как е гаджето ти?
Вече не ми е гадже…
Слава богу!!! Какъв дървосекач беше този…
Вече ми е мъж.
Ааа… така ли?! Еее! Това е страхотно!!! Вие сте перфектна двойка — така да си приличате двамата…
Как е жена ти в леглото?
Не знам… едни казват „страхотно“, други „ей, стига толкова“… а трети твърдят, че било такава романтика, че чак ми се води сметка на човека.
Как е мъжът ти, добре ли се чувства в планината?
О, отлично! Като знам колко ме тормози вкъщи, да иде на „скъпа“ хижа… Било и скучно, само духал вятър…
А ти какво му каза?
Казах му да си се прибира… тук вали постоянно, ама безплатно.
Как е новата ти приятелка?
Много е простичка, милата…
Не може да е по-проста от моята. Аз на жена ми казах: „Ало, направи ми кафе!“, и тя вместо кафе свари вода и ми я поднесе като „кафе-чай“… с маркуч в чашата!
Няма начин! Като се запознах с моята за първи път, аз я питам: „Как се казваш?“, тя си отвори портфейла и гледа в личната карта, за да се сети!
Как е синът ти?
Никак не е добре…
Защо така?
Вчера му дадох 20 лева да се повесели, а той си купи словник!
И?
Ей го на… учи ме къде ми е възпитанието!
Как е синът ти? Не са ли я венчали вече?
Виж го — пробват го, хвалят го, дори го бутат по интервюта… ама никой не го взима!
Как е, какво ново при теб?
Ами шефът ми ме уволни…
Че какво ново?
Как е? Какво ново при теб?
Ами… изненадващо е—май жена ми ми крие нещо…
Чакай, не ме разбирай погрешно… питах те какво ново, а не какво тайно!
Как изглежда жената на твоите мечти?
Ами… да е над 40, пълничка, но не дебела, с очила, все прегладена, костюм по мярка, не първа красавица… но си личи, че се грижи за себе си.
И какво общо има това с мечтите ти?
Всичко. Един ден да ми звънне: „Господине, имате наследство… от вашия чичо, който е милиардер… и понеже сте единственият наследник, наздраве — ще се видим на подписването.“
Как кръстихте децата?
Едното на дядо му Деню — Денис, а другото на дядо му Пеню… Пенелопа.
Пак ли баба да е избирала?
Не — тя само въздъхна… че тъй или иначе ще ги обърка на третия ден!
Как мина сватбата?
О, прекрасно! Аз в бяло, с воал и дълга рокля — като истинска принцеса!
А майка ти?
Тя плака през цялата церемония и не спря да ми вика: „Срам! Срам! Извратена!“
Как мина скандалът снощи с жена ти?
Ааа, накрая падна на колене…
И какво стана тогава?
Казах ѝ: „Ставай и излизай от кухнята, кво ми се бъркаш под краката!“
…
И после: „А сега пълзи под масата, дебелак, и не ме изкарвай виновен!“
Как мислиш, дали не ми е много ниска пола?
Ами май да… вижда се чак до обувките ти.
Как така? Аз нямам пола толкова ниско!
Е, тогава значи е много по-ниско, отколкото си мислиш.