Вицове за Семейни

Как можа да се ожениш за толкова грозна жена?

Тя е много красива вътрешно — душа, чувства, ум…

Ами тогава защо не я обърнеш отвътре навън?

Как не те е срам! — ядосва се майка на сина си. — Пак са ти скарали поведението! Вземи пример от сестра си — утре я пускат на свобода за добро поведение.

Как отбелязвате рождените дни в семейството?

Много просто. Нейния — с резервации в ресторант… моя — с химикал на календара.

И каква е разликата?

Разликата е, че при нея пише „Резервация“, а при мен — „Не пипай!“.

Как отбелязвате рождените дни в семейството?

Рождения ден на жена ми — в календара с червено… за да го виждам всеки ден. А на мен — в ресторанта… понеже аз така или иначе пак ще съм “впоследствие”.

Как се запознахте с жена си?

Седях си в кафенето, мярна ме поглед, усмихна се и ми вика: „Ти ще ми станеш мой.“

А ти какво направи?

Аз съм упорит… ама и по-слабо издръжлив — на другия ден я видях пак… и започнах да бягам отново.

Как се запознахте с него?

Ами… през 1912 г. ме обявиха за “изчезнал”, и аз му обещах, че ще се върна и ще му дам адреса, по който съм се водил.

Как се казват децата, родени девет месеца след лотария?

Късметлийчета… и с повече шансове да паднат в джакпота, отколкото да ви върнат наема!

Как се казват кавалерските жестове и услугите, които мъжете правят на жените си точно преди да се оженят?

Бюджетни кредити! Траят до подписването, после лихвите започват!

Как се отнасят към теб децата ти?

Като към Wi‑Fi…

Не ме търсят, когато има работа — тогава съм „много слаб“. Като им кажа нещо, го игнорират, все едно съм изчезнал.
Обаче щом им потрябва интернет, започват да ме обновяват, да ме рестартират, да ми се кълнат: „Само да стане, обещаваме да си лягаме навреме!“

Как се разбирате с мъжа ти?

Ужасно добре! Той си дресьорства с въдиците за риба, а аз му „помагам“ — като му подбирам корковете и ги слагам на обратно, точно на жилото!

Как се чувстваш?

Като кафе — събуди ме навреме, но ме разтресе в неподходящия момент…

Как си излезе с това синьо под окото?

Ами бях за любимата.

С кого?

С… съседката. Само че жена ми също се води “любима”, та стана недоразумение.

Как си, Пешо?

Няма живот, ей. Навън е дъжд без спирка, у дома — теч от тавана. Ковид ли е, чума ли е — все едно ми мокрят живота.

Как си, мила, к’во правиш?!

Благодаря, добре съм! Чета…

Самa ли?!

Как сама — всички три етажа четат с мен…

Как си, приятел?

Ами неприятности в къщи.

Защо, какво става?

Наложих си дисциплина да не се карам цял месец… ама жена ми вика: „Елате да ми отмените наказанието!“

И кой ти е отменил?

Някакъв простак дошъл да „помогне“ и сега пак живеем в мир, ама той ми е длъжен!

Как си?

Абе, ожених се и стана страшно: да пия не може, да пуша не може, да флиртувам — и там край!

И не съжаляваш ли?

И да съжалявам… не може!

Как сравнява майката ли?

Лош, по-лош, най-лош! Същото като дядо си… само че с още по-строг тон.

Как така за обяд само супа? — учуди се мъжът.

Ами… тиганът прегря, пържолите започнаха да димят, и за да ги “успокоя”, ги удавих в супата.

Как така само компот? — чуди се жената.

Ами първо кипнаха картофите за салатата… и решихме да не ги губим — излязоха по-евтино с компота!

Как така се поду и ухото ти, бе?

Сбих се заради любовта си.

Ама си и ти! С кого?

Със съпругата…