Няма да ви кажа, за да не обидя никого… и най-вече за да не разбера аз накрая.
Колежке, ех, да не бях женен...
Колега, и да не беше женен… пак си е женен, нали!
Комшийке, защо ти е зелено окото, ма?
От телевизора е.
Е, не е ли рекламен екран за очи?
И аз така мислех… докато не ми изпиха „безплатното“ и не ми го подмениха за платено.
Комшу, роди ми се син!
А да ни е честит… поне тоя път без да ни събудите със сватба в двора!
Мале, Гале, какви са тия листи, дето ми ги носиш всеки ден?
Спокойно, това е графикът ни за интриги за следващите две седмици… ти само гледай да си свободна в понеделник!
Мамо, вярно ли е, че Бог ни води?
По принцип да!
А късметите „костенурките“ ли ги носят?
Разбира се!
А закуските в чинията Добрият дух ли ги подрежда?
Да!
Тогава ми кажи, защо сутрин татко става първи?
Мамо, мамо! Той пак хапе!!!
Казвах ти, не се жени… ама ти все се жениш за уроци — и накрая пак ти е виновно ухапването!
Мамо, не мога да се омъжа за Петър. Той е агностик и казва, че не знае дали има ад.
Нищо, дъще. Смело се омъжвай. Ти и аз скоро ще му убедим, че като се върне от работа, Адът винаги чака на масата — заедно с чиниите.
Мамо, преди да ме имаш, ти мен първо момче ли искаше или момиче?
Честно казано… аз исках само да си приключа с прането. Всичко друго стана после.
Мамо, тате, реших да стана веган и се отказвам от млечните продукти в полза на ядките и зеленчуците.
Сине мой, яж каквото ти е на душата, само не се отказвай от жените в полза на мъжете.
Мамо, трябва ми лост за снимки!
Лост ли? Какво ти е на лостът?
Прикачвам го към телефона и правя по-стабилни снимки… няма да се тресе кадърът.
Абе, я марш в двора да копаеш! Знаеш ли какъв лост има копачката… и поне върши работа!
Мила, мисля си… как се търкалят годините. Сега имаме апартамент, три паркирани коли и две деца. А едно време живеехме под наем, карахме с едно колело и все не ни стига… но пък всяка вечер си лягах с двайсетгодишна.
Легни с някоя двайсетгодишна и ще видиш: апартаментът, колелото и “все не стига” сами ще се върнат.
Миличък, какво да ти купя за 8-ми март?
Нещо, което да е точно по мярка за моите „фини“ ръчички.
Хм… значи пак ще е салфетка…
Миличък, трябва да ти призная нещо!
Какво пак, ключовете ли открадна пак, нали затова има касичка!
Не, не е това… Друго е!
Какво, да не би да ми харчиш парите тайно, остави бе, кой не го е правил!
Не е това, мило… По невнимание седнах на иглата ти и я счупих!
Ти ма, краво такава — що не гледаш къде сядаш!
Мило, женени сме над 30 години и ти вече не си никак романтичен!
Скъпа, ще ти подготвя една незабравима вечер… само да си довърша тенджерата с боба.
Мило, ти кого харесваш повече – богатите или известните?
И от двете не, скъпа… аз обичам само теб — защото ти ми стигаш и без да си нито богата, нито известна!
Мимo, в нашия вход стана страшно!
Що стана?
Някой простак да е драскал по асфалта: „Иванчо ти си лъжец“!
И?
Как и?! Във входа сме три семейства Иванови… и всички твърдят, че „Иванчо“ не са те!
Миро, ти каква жена би желал да имаш?
Телепатична!
Как така?
Ами да чува мислите… за да не пита къде съм харчил парите.
Митко, гледай този каква фигура има, направо модел!
Да, бе… това е жена ми.
Ауу, колко ѝ отиват… че и на масата място няма!
Много тактично намеквам на мъжа ми, че трябва да ме заведе на море…
Как бе, Миме?
Ами пета вечер си лягам с очила и перка… и търся само една причина да не ме води!