Семейни
Яхнал Крали Марко коня си и през гората тръгнал. Но що да види: храстите изпочупени, пътеката размесена, та чак му се стори, че тук не е минавал човек, а цял керван. Свило му се сърцето и си вика:
„Бреее… тук трябва да е вилнял някой голям юнак — и от мене по-голям…“
Върви нататък, стига до една поляна — тревата изпотъпкана, цветята начупени, а една кошница с провизии съвсем разкъсана. Марко пак се стреснал:
„Бреее… тук пак е минал някой юнак — и от мене по-голям…“
И тогава на пътя му — Баба Яга. Пола̀виците й разплетени, шапката й изтърбушена, седи си на земята и диша на пресекулки. Крали Марко се навел, стиснал юмрук и пита:
Кажи, бабо, кой е тоя голем юнак, дето е вилнял тук?
Баба Яга събрала последни сили, вдигнала насинените очи, познала го и прошепнала: