Това, че животът е неповторим, го прави толкова сладък — ама поне да беше с гаранция, да знам кога ще се развали.
Емили Дикинсън

Тодор Живков, Боб Марли и Маргарет Тачър летели със самолет над Дивия Запад. Случила се авария, самолетът паднал, ама тримата оцелели. Само че, като излезли, индианците ги подгонили.
Тичат нашите напред, индианците след тях. Маргарет Тачър извадила лист и химикалка и написала:
„Съжалете ни и ще ви оправим търговията.“
Хвърлила листа назад — индианците го прочели, скъсали го и пак продължили да гонят.
Боб Марли извадил лист и писалка и написал:
„Смилете се над нас и ще ви дадем свобода и музика до зори.“
Индианците обаче пак не им било до смях и продължили.
Накрая Тато пребъркал джоба си, намерил някакъв лист и писалка, написал бързо нещо и го метнал назад. Индианците го погледнали, побелели и панически се обърнали да бягат в обратна посока.
На листа пишело:
„Ние сме за реформи, а вие?“

Тодор пита недоумяващо малката си дъщеря:

Той беше много добре опакован… Единствено кракът му стърчеше от кашона — явно искаше да си тръгне последен.

Той беше такъв женкар, че когато почина, на надгробната му плоча написаха:

Той беше толкова мързелив, че не само не ходеше на работа — направо се ожени за бременна жена, за да му се падне всичко „готово“.

Той беше толкова прекрасен мъж, че жена му реши да не го лишава от нищо… и започна сама да му отнема всичко — време, търпение и сън.

Той и тя. Тя гледа как той чете на глас:

Тя го прекъсва:

Той мило:

Тя злорадо:

Той напусна жена си след развода и остави всичкото си имущество на нея — движимо и недвижимо. Като гущер: откъсва най-ценното, само и само да избяга жив.

Той ненавиждаше златото. Най-вече онези дребни „пет грама“ на безименния си пръст…
Понеже всеки път като ги видеше, си мислеше: „Ето, пак съм си дал дума…“

Той погледна жена си прекалено смело, а тя му върна погледа толкова леден, че той моментално се простуди.

Той прочете съобщенията ѝ до любовника и го разбра — като му „лайкна“ с тигана отгоре, да не мисли, че е само чат.

Той разбра, че жена му го изневерява, когато в гардероба намери чорапи—съвсем нови—и цяла торба с „дневници“ от типа: „Днес си говорих с теб, но само в кръстословиците…“

Той се прибра вкъщи и жена му го погледна с такъв леден поглед, че направо си сложи шапка—даже без да се е мръднал от входа.

Той си мисли, че съм при другата. Другата — че съм при него. А аз си седя вкъщи, при мама, и щастливо си пия чай — без никакви драми.

Той си погледна телефона и рече:

Той така обичаше и се страхуваше от младата си съпруга, че за да не го хване ядосана, си купуваше само чисто нови ризи и всяка сутрин лягаше с мисълта: „Този път ще мине!“
На сватбата тя му рече: „Ризите няма да ти пера и гладя — както и да е, ти си разбирай!“
И той — една година, две, три… само нови ризи. Докато веднъж тя не надникна в гардероба и не намери торба „изненада“ — пълна с мръсни ризи, старателно скрити като доказателства.
Седна, пребледня, и го гледа…
После тихо си промълви: „Че то ти ме обичаш… колко много дрънкаш — боксьор ли си бил преди?“

Той:

Тя:

Той:

Тя: