Семейни
Тичал Зайо из гората, гонел мълния. От близкия храст изскочил Вълчо—умирал от яд.
Зайо, ела бе, ела, имам да ти кажа нещо.
Зайо се изплашил, подгонили го, той се давал да бяга, Вълчо го стигал. Докато тичали, Зайо видял една голяма дупка—прескочил я, обърнал се и видял Вълчо как се тряска вътре. Можел да избяга… ама решил да го зарови с думи.
Върнал се до дупката, наклонил главица и казал:
Хранил го известно време, викал му “айде да не мръзнеш”, пък си тръгнал.
След малко си помислил: “Ей, колко ще е гот да се върна, да го снимам с телефона… да пусна клипче, как ме тормозиш, а накрая плачеш.”
Отишъл пак на ръба, застанал, надул се и… хлъзнал се. Пльоснал вътре до Вълчо.
Лелее, Вълчоо… извинявай, братле… дошъл съм да ти се правя на герой, а стана… че и аз съм в твоето “място” 😅