Семейни
Семейство тръгва към морето. В колата — пълна семейна идилия… само че идилията е мълчалива и жилеща: майката кипи, че мъжът ѝ не е дал да вземе и 7-мия куфар с дрехи, „защото къде ще ги слагаме, и без това никога не сме ползвали резервното…“, а съпругът — от онези, дето мълчат убийствено. Бащата мълчи, детето мълчи още по-убийствено и само в главата на бащата се върти: „Как може тази жена да мисли, че като тръгнем в 6:00, ще стигнем до 6:30…“ — но жена му винаги разбира „около 8“.
Радиото е изключено, понеже тя не понася „онова чалга-бръмчене“, а той не понася „тяхната мега-романтика“.
На задната седалка хлапето се върти и накрая решава да разчупи тишината:
Никой не реагира. Детето се размърдва още повече и хваща майка си за ръкава:
Майката го поглежда строго:
Детето се усмихва виновно и казва: