Полицаи звънят на вратата на един апартамент. Отваря мъж и с представя:

Полицаите:

Петров:

Към 9:00 реших да изляза на разходка до парка. Върнах се за обяд, седнах, хапнах, после ми дойде едно настроение и пак си “доделих работата”.
Около 15:00 чух звънец. Отворих вратата… и някакъв човек ми се нахвърли. Аз само му сложих два шамара — един горе, един долу — и му казах: “Ти къде си тръгнал бе?”
А след това… вече не помня дали човекът си тръгна с мен, или аз с него, ама знам, че денят ми явно беше доста “активен”.

Полицаи се явяват на тест за интелигентност.
Влиза първият и го питат:

Чудил се полицаят, но така и не намерил отговора.

Излязъл полицаят навън и рекъл на следващия:

Влязъл следващият и го запитали:

Замислил се полицаят, накрая попитал:

Полицаи спират кола и казват на шофьора:

Отзад малкото момченце се обажда:

В този момент от багажника се чува тропане и глас:

Полицаи спират кола, която се клати като пиян танц по платното, и шофьорът едва държи волана. Полицайят се провиква:

Полицаи спират малка кола и единият поглежда шофьора, който е сложил колан както трябва, и казва:

Шофьорът, горд:

Жената до него веднага се обажда:

Отзад се обади младеж, който явно цял ден е чакал момент:

Секунда тишина, после шумолене в багажника и още един глас:

Полицаи спират мерцедес с тъмни стъкла. Единият се навежда и вика:

Прозорецът се отваря и мутрата се размърдва назад. Пъха ръка в джоба, вади куп документи и ги подава:

Мутрата пак бърка, вади нов документ — седем печата, подпис — и казва:

Мутрата пребледнява, пак рови в джоба и изкарва лист, само че със един печат:

Полицаят въздъхва:

Мутрата се усмихва:

Полицаите обявили награда от 500 лева за шофьор, на когото всичко му е „наред“ при проверка — документи, технически, дори коланът му бил вързан както трябва.
Щом журналистите намерили победителя, го питали:

Точно тогава жената му се обадила от съседната седалка:

В този момент спящият на задната седалка дядо се размърдал, погледнал всички и казал:

Полицай записва данните на задържан:

Полицай спира двама пияни скитници.

Полицай спира чисто нов Мерцедес S-класа. Отвътре се задава мръсен тип с дънки на парцали, мирише на кисело и пушек.

Той веднага си сипа от прахчето и се помаза… ама точно тогава прахът направо го „лекува“ — старшината се изби, почна да се клати и накрая директно припадна. Типът се качи, запали и потегли.
Отстрани два-три днища мутри, дето се правят на много загрижени, гледат как полицаят лежи и си шепнат:

Полицай спира шофьор на Околовръстното в София и му вика:

Шофьорът:

Полицай:

Шофьорът:

Полицай:

Шофьорът:

Полицай пребледнял и повикал специалните служби. Пристигат те, отварят багажника — празен. Отварят жабката — празна.

Шофьорът им ги дава. Те се обръщат към полицая:

Шофьорът от нищото се обажда отстрани:

Полицай стоял на пост. Дошъл един заекващ и попитал:

Полицаят рекъл:

Полицајка регулира кръстовище. Набъркан шофьор я пита:

Полковникът води младия Ржевски на първия му бал в обществото и го инструктира какво да прави, когато танцува с дъщерята на губернатора. „Наблегни на учтивостта — комплимент, смях, и нищо повече, че да не стане скандал.“
Тъкмо започват да се въртят във вихъра на валса и Ржевски, целият развълнуван, изригва:

Полковникът:

Ефрейторът:

Полковникът:

Ефрейторът:

Получавам SMS от шефа:

Чудя се, ама и аз изпращам едно селфи.
Връща ми съобщение:

Помня, когато още бях съвсем малък, родителите ми влязоха в стаята ми, погледнаха ме строго и казаха: „Ясно е… На 6 си — значи си възрастен. Време е да почнеш работа!“

Понеделник. Двама полковника си говорят за стрелба — кой къде практикувал, какво уцелил и с какви оптики. До тях седи млад лейтенант и подсмърча тъжно. Единият полковник го пита:

Събота сутрин лейтенантът дърпа завивките и замахва с престорено вдъхновение:

Понеже не съм стигнал още до там да бъда по-добър човек, реших поне да гледам да съм наясно със себе си… но преди да срещна някого с надеждата, че ще ме разбере.
Щото ако не ме разберeт — поне да знаят, че аз вече сам си имам обяснение.

Понеже нямаше никаква друга алтернатива, той реши да се “примиря” с положението и отново заобича жена си…
Този път по-усърдно — докато гледаше как простира чаршафите.