По какво си приличат мъжът и котката?
1. И мъжът, и котката изглеждат много “важни”, когато се наместят удобно.
2. И мъжът, и котката придават прекалено голямо значение на това кой от кога ги погали.
3. И мъжът, и котката дават вид, че слушат, но май мислят за нещо съвсем друго.
4. И мъжът, и котката никога не разбират от “точно сега”.
5. Никога не можеш да разбереш дали са съгласни с теб… или просто си избрали момента да не ти противоречат.

По коридора на едно училище си вървели две чистачки (бабки) и си дрънкали по навик. По едно време едната се обръща към другата:

По магистралата лети шкода със 180 км. От крайпътните храсти изскача изведнъж един полицай, спира я и направо с висок тон:

А шофьорът:

По мое мнение читателите на романи са по-умни, отколкото се мисли. Неуспелият писател първо се заканва, че ще „разкрие света“, ама те само мълчаливо го преглеждат и му казват: „Я, колко си суетен… и колко си неискрен… и колко хубаво си оборудван…“ — имаш инструменти, имаш похвати, имаш стил… но нямаш нищо за четене.
Невил Шут

По обед, по оживена градска улица, патрул спира видимо пиян мъж и му вика:

Мъжът се залюлява и отвръща:

По откриването на София Ленд директорът кани свой колега от Чикаго да разгледа парка. Развеждат го, показват всичко — атракции, интерактиви, светлини — и гостът се почесва:

Нашенецът се чуди:

Американеца му виква:

Отива го в Чикаго, в сградата — тъмно, зловещо, влиза човека… и почват едни компютърни ефекти: писъци от тонколони, мъгла, ръмжене, по пода проблясват сенки, изскачат скелети, прожекции по стените… направо му се свива душата от страх.
И като излиза, хуква назад към българина:

Американеца се усмихва:

Минали три дни. Американеца се връща в София Ленд, влиза… и вместо компютърни трикове — тесен, тъмен коридор. Колкото навътре, толкова по-нисък става, а въздухът — по-студен и по-гъст. Накрая стига до една врата, отваря я…
Влиза в малка стаичка, само с един човек вътре — блед, подреден, с бяла риза и… костюм тип „официално“. Стиска свещ и го гледа право в очите.
Чикаглия замръзва и не обелва дума.
Онзи спокойно пита:

И духва свещта.

По плажа се разххожда мъж с фотоапарат. Към него тича жена:

По празниците и нашите най-упорити ученолюбци — от крепостта на науката, Магадан — си позволиха малко да “разхлабят болтовете” и не толкова да откриват, колкото да търсят. И то не абстрактно, а направо по таблото в стаята за отдих на Магаданската Акушеро-гинекологична академия за репродуктивни експерименти, съкратено: МАГАРЕ.
Та там висеше следната обява — реших да ви я прочета, защото може пък някой да откликне и да помогне на човека:
„Търся половинка с нестандартно въображение. Аз съм гинеколог на тридесет години, в практиката си съм видял почти всичко… но явно има и нещо, което още не ми е попаднало — и искам да ми го представят лично.“

По пътя към ресторанта младоженците загиват в катастрофа и се озовават пред входа на рая. Докато чакат свети Петър, се чудят дали не е по-добре да си празнуват направо там—все пак и без това били тръгнали за “дела и веселба”.
Появява се свети Петър, гледа ги и те го питат:

Свети Петър се замисля, кимва:

Влиза вътре и изчезва за дълго. Минават две седмици. Най-сетне се връща, усмихнат.

Младоженецът веднага се обажда:

Свети Петър пребледнява от яд, позачервява се направо и избухва:

По пътя към църквата младоженци загиват в катастрофа и се оказват пред портите на рая. Докато чакат Свети Петър, двамата се оглеждат и си казват:
„Ех… ако горе всичко е толкова спокойно, може би е по-добре да се оженим направо в рая. Все пак ние така или иначе сме тръгнали за едно и също.“
По едно време идва Свети Петър и ги пита какво чакат. Те му обясняват.
Той се позамисля:

Влиза в рая и не го виждат цяла вечност — тоест около две седмици. Накрая се връща, усмихнат.

Младоженецът обаче се обажда веднага:

Свети Петър пребледнява, вдига ръце и изкрещява:

По радиото:

След кратка пауза:

По реката пътува лодка. На носа седи чукчата, надува лула и гледа замислено напред. Отзад жена му гребе като за световно.
Друг чукча от брега се провиква:

По реката се носи лодка. На носа седи чукчата и пуши лула. Отзад жена му гребе като невидяла — срещу течението, все по-силно.
Друг чукча се провиква от брега:

По случай Коледа един млад мъж влязъл в магазин и решил да си вземе подарък за годеницата. За да не стане като миналата година, повикал сестра си да му помага да изберат “каквото трябва”.
Той си купил чифт ръкавици, а сестра му — чифт чорапи.
Само че на касата пак объркали пакетите. Годеницата получила чорапите, а вътре имало бележка:
„Мила, най-сърдечно ти честитя празника! Подарявам ти тези чорапи, за да ти напомня, че мисля за теб. Продавачката каза, че били много модерни и ‘правилните’ се носят с етикета навън, за да личи качеството.
Каза също да не ги пера ти — че ставало лошо: първо се свивали, после се събирали… и най-накрая изчезвали. Затова само да ги духаш леко, като ги обуваш.
Ще те чакам в неделя на танците — искам да се видим, преди всички останали да са се сетили, че си ‘с обувките си извън сезона’. Целувам… мястото, където трябва да са топли. “

По средата на полето – огромна дупка. На края ѝ седят мъж и жена.
Мъжът:

Жената:

Мъжът:

Жената:

Мъжът:

Жената:

Мъжът:

Жената:

Мъжът:

По статистика всеки трети брак е щастлив. Е, аз съм оптимист — значи още имам време… само да не стане четвъртият.

По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневен мъж крещи на жена си:

Гласът зад кадър превежда:

По телефона:

Затваря се. След малко:

Затваря се. Още малко по-късно:

По телефона:

По филмите, като се оженят, всички казват: „Докато смъртта ви раздели.“ Представяте ли си колко е страшно, ако умрат двамата заедно — няма никаква свобода! Влюбени до последния миг… и после пак заедно!