Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Семейни
Майка се кара на сина си:
Тъп си като баща си!
От другата стая се обажда мъжът:
Чакай, аз ли съм тъп… ама а?!
Ти да млъкнеш! — вика майката. — Не съм казала нищо за теб.
Семейни
Майка се кара на сина си:
Тъп си като баща ти!
От кухнята мъжът се обажда:
Аз ли?! Я да видим…
Чакай малко! — срязва го тя. — Не си чул ли, че говоря за сина? Ти само си се намесил, както винаги!
Семейни
Майка се обръща към сина си:
Сине, донеси ми, мамо, десет чинии — искам да питам нещо баща ти…
Синът:
Ама защо десет?
Майката:
За да има поне една чиста, когато се върне и каже: „Аз нищо не съм разбъркал!“
Семейни
Майка се разправя на сина-двойкаджия:
Ти си тъп и сляп като баща ти!
В този момент мъжът тъкмо е на вратата и влиза, и пита:
Какво, значи съм тъп и сляп?
Ти мълчи бе! Не говорим за теб!
Семейни
Майка си играе с детето:
Ох, какво сладурче! Господи, благодаря ти за този дар!
Мъжът от дивана:
И пак… давай още един, че аз искам да си почина!
Семейни
Майка съветва дъщеря си, която се жени:
За да те иска мъжът ти всеки ден, никога не се събличай напълно… да има поне малко за фантазия!
Минава време след сватбата и младоженецът я пита:
Слушай… вие у вас имате ли някой, който е по-малко… психически стабилен?
Не, защо?
Защото толкова дълго живеем заедно, а ти всеки път, когато си „фантазираш“, прибираш токчетата и лягаш с всичките дрехи… все едно ще те извикат пак за репетиция!
Семейни
Майка трябвало да ходи на работа и за първи път оставила 6-годишния си син сам вкъщи:
Момче, аз отивам на работа. Заключи след мен и не отваряй на никого!
Добре, мамо.
Майката тръгнала, но решила да го провери след малко. Почукала на вратата:
Кой е?
Отвън се чул груб глас:
Ние сме от водния контрол. Проверяваме крановете!
Настъпила тишина, а отвътре с дебел глас се чува:
Крановете… крановете не се пипат! Ние сме на маркуч — водата си идва по ред!
Семейни
Майка успокоява 5-годишния си син пред кабинета на зъболекаря:
Спри да хлипаш, нали си мъж!
Мъж съм… ама не съм за тая работа — махай ме по-далеч от тоя стол!
Семейни
Майка яйцеклетка и синът й си говорят. Майката го наставлява:
Слушай сега, детето ми… когато дойде моментът да те „вдигнат“, трябва да си спокойна, да не се паникьосваш, защото има много кандидати. Целта ти е да попаднеш точно при правилния — там е цялата работа, ясно?
Ясно, мамо.
Дойде времето. Поолющи се като на изпит — чака, дразни се от нетърпение, и накрая мимо минава един сперматозоид, който се хвърля смело към нея и с напрежение пита:
Извинете… вие ли сте „голямата работа“?
А тя се надига с поглед и отсича:
Я бегай бе, лапе… аз съм си просто яйцеклетка, твоят „голям шанс“ е другаде!
Семейни
Майката инструктира малкия си син:
Като дойдат гостите, ако ти се спишка, няма да ми викаш: „Мамо, спишка ми се“, а ще вдигнеш ръка, както правите в училище!
Добре, мамо.
Идват гостите. По някое време малкият вдига ръка и когато майка му го забелязва, добавя:
И на мен… и на мен ми се пийва!
Семейни
Майката казва:
Хари Потър може с магия да си оправи очилата.
6-годишното дете:
А защо тогава просто не си оправи и зъбите?
Семейни
Майката към сина си:
Всяка твоя беля е бяло петно върху репутацията ми!
Синът поглежда към белокосия си дядо и казва:
Ама като гледам… репутацията ти е започнала да се „цапа“, още преди да си се женил.
Семейни
Майката на човекa е способна на всичко: гони жертвата, отделя я от приятелите й като от стадо, намира й „точния“ човек, измъчва я с едни и същи въпроси и накрая… я кара да се ожени — но само за да може после тя да „помага“ с контрола на брака.
Семейни
Майката пита първолачето си:
Колко прави пет минус два?
Три.
А три минус два?
Не знам! Още не сме стигнали до „минуси“ — учим само „плюси“…
Семейни
Майката пита сина си:
А бе я ми кажи, ти защо всеки път си избърсваш обувките в чисто бели чорапи, вместо в някакви мръсни килимчета?
Ама ти защо мислиш, че ги бърша? — отвърнал той. — Като сложиш бели чорапи… няма как да се познае, че съм ги цапнал — нали ги правя да изглеждат „оригинално чисти“!
Семейни
Майката се прибира вкъщи и чува в стаята на сина си как някой нервно мрънка, пъшка и се дави от смях. Влиза при него и гледа — синът си сглобява компютър и буквално се опитва да го „съживи“, докато от кутията пуши като комин.
Майката въздъхва с облекчение:
Ох, аз пък помислих, че спорят по математика…
Семейни
Майката си обува пред огледалото новите кожени ботуши. Синът:
Мамо, тези ботуши татко ли ти ги купи?
Не, миличък. Ако бях разчитала на баща ти, нямаше да имам нито обувки, нито дори да те има на този свят.
Семейни
Майката слага децата да спят:
Тони, днес с коя играчка ще спиш?
Не знам…
С тази искаш ли?
Не бе! С нея все съм спал!
Баща му, тихо под мустак:
Свиквай, синко… идва утре пак!
Семейни
Майката стои притеснена в тъмнината — вече минава полунощ, а синът й още го няма. По едно време се чува ключ в ключалката и входната врата хлопва. Майката търчи, включва лампата и гледа сина си разрошен, вбесен, залитайки като пиян, с изпаднал поглед, а в ръката си върти някаква светеща гривна.
Къде се нави по това време?! Къде беше?! Умрях от притеснение?!
Не знам къде съм бил и колко пъти съм минавал през същите места… обаче вече ми се струва, че ще стане хоби.
Семейни
Майката:
Мила дъще, ти и княз Вронски сте женени вече две години, а все още нямате наследник?
Наташа:
Ох, мамо… да можех поне веднъж да преглътна, че „поне“ всичко ще ни се оправи навреме!