Мамо, наистина ли ме обичаш… или просто си ми сложила филтър?
Семейни
Малко момиченце пита баща си, който е математик:
Тате, как се пише девятка?
А-а-а, елементарно — само обърни знакa за безкрайност и го прекарай през половин „ел“ от π.
Семейни
Малко момиченце пита баща си:
Тате, твоят баща карал ли те е някога?
Не, дете мое… той само **теб** кара да спиш рано.
Семейни
Малко момиченце пита майка си:
Мамо, ако съм послушна, когато порасна ще ми донесат ли принц?
Разбира се, миличка!
А ако не бъда послушна?
Тогава ще ти носят… всякакви принцове — само да си ги прибираш една по една!
Семейни
Малко момче пита баща си:
Тате, кога е празникът на мъжете?
Когато майка ти е навън…
А ако пак е вкъщи?
Тогава е празникът на търпението.
Семейни
Малко момче пита майка си:
Мамо, а бонбоните са сладки нали?
Да, миличко.
И със сини захарчета?
Е, има и с такива.
И с мустачки?
Ох, пак ли се е нагълтал с „лютите“ дражета…?!
Семейни
Малко момче се прибира вкъщи и гордо се хвали:
Написах една дума с три букви на стената!
Майка му веднага му дръпнала един як шамар. Детето възмутено:
Ама защо ме биете? Написах РЕД!
Баща му, без да се замисли, отвърнал с още един шамар на майката:
Ти не мислиш ли, че за РЕД се пише с главата — не на стената!!!
Семейни
Малко момче, свито и мрачно, се крие под масата. Майка му го намира и го разпитва веднага щом се показва.
Какво става, миличък? Защо си тук?
Момчето, без да иска да го разпитват, въздъхва:
Мамо, моля те… не сега. Пълно съм с домашни.
Майката:
Какво каза?!
Че съм с домашни!
И какво точно имаш предвид?!
Не знам… ама всеки път, когато учителката го каже на татко, татко започва да “не разбира” и всички изведнъж ги няма.
Семейни
Малко момченце отива с татко си в родилния дом, за да видят майка му и новото му сестриче. Когато стига до креватчето, то се вглежда и забелязва, че бебето има на крачето си лентичка с някакъв номер.
Татко, татко! - провиква се то. - Май са забравили да махнат етикета!
Семейни
Малко момченце пита баща си:
Тате, кога е празникът на бащата?
Когато майка ти е на пазар… и аз съм временно началник в кухнята.
Семейни
Малко момченце пита бременната си майка:
Мамо, защо коремът ти все става по-голям и по-голям?
Ами, синко… вчера хапнах ябълки и като се разсеях, глътнах няколко семчици. Сега в корема ми расте малка ябълка…
Момченцето се навежда, поглежда внимателно и възкликва:
Значи не си бременна! Просто си посадила овощна градина!
Семейни
Малко момченце пита майка си откъде се появяват бебетата. Майката, въоръжена с безкрайно търпение, обяснява:
Миличко, когато мама и тати решат да си имат бебенце, откъсват най-красивото цвете от градината. Слагат го в картонена кутия и след девет месеца я отварят.
Момченцето кимва, откъсва една роза, слага я в кутията и я прибира в гардероба. Девет месеца по-късно тържествено отваря кутията.
Ей, мамо… вътре нищо! Само една хлебарка върви напред-назад!
Майката се стъписва, а детето веднага, крайно възмутено:
Абе гадинке… ако не ми беше роднина, щях да те напръскам с цялата хапка за дървеници!
Семейни
Малко момченце пита майка си:
Мамо, а щъркелът като донесе бебето… какво прави?
Обръща се към тати, въздъхва и казва: „Е, пак ли не се наспа?“
Семейни
Малко момченце пита приятелчето си:
Пешко, вашите родители плашат ли се от анимационни филмчета, бе?
Не бе, какви ти работи? Те само се смеят.
А моите… като почне някое анимационно филмче и видят, че има музика, веднага изключват телевизора, сядат на тишина, завиват се с одеяло и шепнат: „Не се движи… сигурно е заклинание…“
Семейни
Малко момченце пита:
Татенце, може ли да си имам малка братче?
Бащата се подсмихва и казва:
Хайде де, нали си имаш братче?
Нямам ли? — смутено пита детето.
Разбира се! — казва бащата. — Просто не го виждаш, защото всеки път като влезеш през входната врата, той излиза през балкона.
Малчуганът мигва няколко пъти и възкликва:
Ааа… значи и то прави като другия ми татко?
Семейни
Малко момченце разказва на приятелите си:
Абе, не ги разбирам тия приказки. Всяка вечер мама ми чете. Започва едно и също — „Слушай внимателно…“ — и аз викам: „Добре!“
Обаче после всички истории свършват по един и същ начин… Мама казва: „Айде стига толкова…“ и продължава: „Хррр… хррр…“
Семейни
Малко момченце с баща си се разхожда в зоопарка и вижда маймуна:
Тате, виж, тя е с брада!
Сине, брада носят само тия, които са сериозни… Майка ти е с брада — слагала е кърпичка на лицето. А това тук е маймуна — просто така си изглежда.
Семейни
Малко момченце с баща си се разхожда в зоопарка и гледа едно огромно прасе:
Тате, виж, това сигурно е прасето-бегач!
Какво прасе-бегач, синко? Това е диво прасе!
Абе тате, щом диво прасе тича толкова бързо, значи мама пак го пуска на „кардио“!
Семейни
Малко момченце се връща от детската градина цялото в смях и с изцапани ръце, смачкало и връзките на якето. Бащата го гледа учудено и пита:
Какво стана бе, герое?
Играехме „хваналка“… в залата!
В залата ли? Ама откъде тези драскотини?
Ами залата голяма… ние малко…
И…?
И се разбра, че само аз съм достатъчно бърз да се скрия навсякъде!
Семейни
Малко момченце се крие в къщи и наднича със самочувствие:
Мамо, а това моето сърце ли е?
Не, синко… още не е.
Ама то защо бие така упорито?
Защото е часът за приспивна песничка — и още не си го разбра!