Семейни
Майка отива на гости на сина си, който вече живее със съквартирантка. Докато вечерят, тя забелязва как е добре поддържана, с какъв вкус се държи и какви ли не “случайни” неща знае за сина ѝ. Майката си мисли: “То хубаво… ама това не е само съквартирантство.” И като гледа как се смеят, как си подават неща и как се гледат “случайно”, подозренията ѝ стават направо като рентген.
Синът усеща накъде отиват мислите ѝ и решава да се защити превантивно:
Една седмица по-късно съквартирантката хуква при него:
Съмненията на майката мигат като неон, но синът решава да действа “разумно” и пише на майка си:
И не казвам, че не си го взела.
Но остава фактът: откакто ти беше на гости, скрабът го няма.
С обич, твоят син!
След няколко дни майката отговаря:
И не казвам, че не “се къпеш” при нея.
Но остава фактът: ако тя беше използвала своя скраб в собствената баня, досега щеше да го е намерила под рафта.
С обич, твоята майка!