Кармен се провиква от банята към прислужницата:

Катаджия спира автобус, а в кабината до шофьора — папагал.

Катаджията си помислил, че е някаква шега, и решил да види: ударил папагала леко по клюна.
Папагалът веднага изкрещял най-неприятното за катаджията и после учтиво добавил:

Катаджията пребледнял:

Катаджия спира водач на МПС и му казва:

Катаджия спира кола за проверка. В багажника вижда десет големи гюлета и пита:

Шофьорът:

Шофьорът отваря багажника, взема гюлетата и започва да ги върти и подхвърля като за състезание.
В този момент минаваща наблизо кола казва на пътника си:

Катаджия спира кола на пътя:

Шофьорът изскача, започва да бяга около колата и да мърмори нещо под нос.

Катаджия стои на пост. Изведнъж вижда черен мерцедес, дето влачи отзад огромна машина. Спира го на светлината, подхваща проверка.
Вътре, естествено — мутра. Катаджията гледа документи, мери, пита, ама всичко е наред.
И не издържа да не попита:

Катантинно:

Катастрофална школа по парашутизъм. Един скача от самолета, дръпва халката — парашутът не се отваря. Дърпа резервната — пак нищо. Лети към земята, и то ядосан като петел без глава, и започва да крещи:
Преминава покрай него друг парашутист, гледа го и вика:

Двамата си продължават надолу и си говорят за живота. И изведнъж прелита трети — три пъти по-бързо, с очи като прожектори и вика:

Вторият парашутист го гледа и вдига рамене:

Като бях малък, баща ми ми даде пари и ме прати да си платя сметката за вода. Аз обаче реших, че е по-умно да ги вложа в лотария — купих си билет и си казах: „Този път животът ще ми се усмихне!“
Вечерта се прибрах и баща ми ме посрещна с як бой, защото „водата не се плаща с надежди“. Аз само ревах…
Но след седмица — позвъни се на вратата и гледам: чисто нова вана пред входа, лъскава като от реклама!
Ние всички се разревахме от радост.
Ваната беше на ВиК.
Идваха да спрат водата… а ние вече си имахме къде да се давим.

Като видя статус „Сложно е!“ — и се чудя: сложно е… какво точно, при кого и защо? Миии… едно такова „неангажиращо“. Не е супер красиво, не е супер готино, не е супер романтично, не е много умен коментар, ама пък и не е ясна дори причината.
И аз си викам: „Ех, квантовата физика поне има формули…“ А при него „сложно е“ работи като черна дупка — хвърляш въпроси, и край.
И накрая си мисля: защо не си каже направо: „Жена ми е при майка си, че няма кога, после… или отиде до магазина и свърши с надеждите, или е на работа и няма да се върне, докато аз не изтърпя още малко.“

Като видях есето на сина ми за тема „Как прекарахте лятната ваканция“, изобщо не се учудих — че не му сложиха обичайните оценки от 3, 4, 5 или 6.
Просто госпожата беше решила да не го оценява по математика… а по това колко бързо се оправя с „18+“ между редовете.

Като гледам жена ми как се къпе с вряла вода, направо стигам до извода: не си търси спокойно баня — тренира за плуване в казана в ада!

Като гледам как е подредена миялната машина, значи жена ми изобщо не е чувала за „Тетрис“ — явно всички чинии й падат по местата си от само себе си!

Като знам колко пари съм налял в колата, направо ми е жал да я сменя—и така и така си върви. Същото е и с жената: като се съберем двамата, вече няма как да я „премеря“ и да я откажа… все някой трябва да я „качи“ на сервиз.

Като малък занесох в къщи кученце. Майка ми като го видя, взе и отсече:

Ейй... туй не беше майтап — то си беше прогноза от кристална топка, ама за звяр!

Като малък мечтаех да стана Космонавт. Представяте ли си — жената на живота ми:
Кат' започне да крещи, да мрънка, да ме преследва из къщи с едни „само това“:

А аз й отговарям с достойнство:

Като малък мечтаех да стана моряк. Представяте ли си — седя у дома, морето е сън, корабът е въображението ми, а жената на живота ми: крещи, мрънка, досажда и звъни на вратата през цялото време:

А аз, достолепно, без да се издавам, гледам й право в очите:

Като ме пита жена ми „Какво искаш за вечеря?“, аз казвам: „Каквото и ти си решила…“
И после пак ме пита какво съм имал предвид.

Като мома си изтърси късмета — и се омъжва;
а пък мъж като си изкара акъла — тогава се жени!

Като отишли рано за вода, жените от едно село видели, че на оградата виси един бастун — ама не бастун, ами направо мъжка работа.