Женски семинар на тема: „Как да сме в любов и разбирателство с мъжа си… без да се налага да спорим“.
Водещата пита:

Всички вдигат ръце.

Някои:

Други:

Трети:

Тогава говорителката вика:

После дамите разменят телефони и започват да четат отговорите на глас.
Ето част от тях:

Женски форум:

Та направих всичко както трябва. Хванах си ново гадже и трета вечер му давам единственото, което знам: лягам до него, мълча като камък и само го гледам сериозно.
На сутринта ме пита:

Аз:

Женско парти. Дамите пият кафе и обсъждат приятелки. Като им свърши темата, започват да се хвалят със съпрузите си:

Домакинята се притеснила, че мъжът ѝ няма с какво да се похвали, и накрая смело казала:

Настъпила тягостна тишина. Дамите оставили чашите. Точно тогава стъклената врата се отворила леко и се показал съпругът:

Женско прозрение:

Женското приятелство.
Жената не се прибира през нощта. На сутринта съпругът я пита:

Тя спокойно:

Съпругът звъни на 10-те най-добри приятелки. Всичките 10:

Мъжкото приятелство.
Съпругът не се прибира през нощта. На сутринта жена му го пита:

Той:

Жена му звъни на 10-те най-добри приятели. Шестима казват:

Четирима казват:

Женя се за 5-ти път за 25 години… не, не съм идиот — аз съм властелинът на пръстените! Всичко се върти около мен… включително и разводите!

Жестоки жени… Когато ме заряза, ми остави плик с „обяснения“ и счупен GPS… Питам: „К’во става, бе?“ Тя: „Нали ти беше проблемът, че не знаеш къде си!“ Че аз къде съм — ясно ми беше, просто компютърът ми сочеше грешната локация!

Живееха две комшийки тераса срещу тераса. Едната всеки път, като изпереше дрехите, времето беше слънчево и всичко изсъхваше за нула време. Другата обаче – като си изпере, небето облачно, мъгла, вятър, и дрехите стоят по терасата като паметник цяла седмица.
Един ден другата решила да разпита как е възможно това чудо. Срещнала я една сутрин на стълбището и вика:

Комшийката се усмихнала и казала:

ако е обърната надясно — времето ще е ясно, пера си дрехите.
ако е обърната наляво — ще е мъгла и дъжд, не пера.
Другата се замислила и попитала:

Комшийката я изгледала строго и казала:

Живееш си тихо и кротко и си мислиш: „Късметлия съм!“ — и изведнъж: Баммм на 30! Ама не за теб… а за кредитите.

Живееше сама разведена жена с малкия си син.
Той имаше навика да наднича през ключалката, в стаята на майка си.
Една вечер, я видял седнала на леглото, прегърнала възглавница и мърморела:

На другия ден пак наднича през ключалката и я вижда в кухнята, да си похапва нещо сладко с един мъж.
Той веднага изхвръкнал в стаята си, започнал да си търка корема и възкликнал:

Живей живота си както искаш, не както другите ти казват!
Защото ако слушаш всички, накрая ще живееш чужд живот… а твоят ще си остане само на заден план.

Живей на ръба, ама само на ръба на чинията — иначе ще паднеш, ще се счупиш и всички ще кажат: „Е, така е… поне беше крехък!“

Живели мъж и жена — семейство, като по учебник. Само че след един период жената започнала да се „отпуска“ — час по час, ден по ден — и накрая легнала тежко болна на смъртно легло.
Към края, събрала сили и повикала мъжа си.

Мъжът седнал до леглото, поклатил спокойно глава и казал:

Живели трима мутри. Ако някой от тях се напиел някоя вечер, другите го „подреждали“ от бой. Един път единият рекъл:

Другите кимнали, ама нали са мутри — „разбрали“. На другия ден пичът се събудил целият пребит.

Живея общо взето добре, но все не ми е ясно защо, когато се запознах с жена ми, тя беше „намерила себе си“, а аз като че ли още търся къде е касовият бон от брака.

Живота е като асансьор в блок — звъни ти, подканва те, но като стигнеш накрая… пак не ти отваря!

Животните в гората си направили общежитие. Събрали се на общо събрание и назначили майсторът лисицата да разпределя стаите. Вълкът да е в гардероба, мечката — в кухнята, за зайците — в мазето… само таралежът останал без място и се провикнал:

Лисицата го огледала, почукала го леко по бодлите и казала:

Животът е като партия шах — всеки мисли, че е на ход, ама накрая се оказва, че най-важната фигура е царицата: жената. И ако я оставиш без внимание… играта свършва, преди да си разбрал, че си дал мат.

Животът е като стълба в кокошарник — кратък и все някой те рита.

Животът е като тоалетна хартия — колкото повече я пестиш, толкова по-бързо стига краят.